Малчуганите казват наричания за пълни кошари и хамбари, здраве, жилаво като дряновата клонка, и къща, пълна с детски глъч. От своя страна домакините даряват сурвакарчетата с гевреци, лакомства и дребни пари.
Трапезата на този ден е празнична и богата. Обикновено менюто е печена пуйка или кокошка, баница с дрянови клонки и късмети и ошав. На масата има мед, орехи и жито. Задължително храната се прекадява с тамян, за да бъдат прогонени злите духове.
Някога сурвакари са били мъже или юноши. Те обхождали къщите с дрянови сурвачки в ръце. Тръгвали на групички из селото, щом пропеели петлите. Сурвакарите наричат елементи, които все още се включват в чаканото от човеците благоденствие: голям клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с деца, пълни обори със стока, пълна кесия с пари и пр. За отплата домакините дарявали сурвакарите с обредни хлебчета и с дребни монети - символи на плодородието и богатството. Дарявали ги още със сланина или суджук и непременно с бъклица с вино или ракия - за сгряване на среднощното им странстване през селото. В миналото никой не си лягал, докато не ги посрещне у дома и не получи тяхната благословия за здраве, късмет и благоденствие. “Сурва” е основната магическа дума в новогодишните обреди. Така наричат в някои райони и самата новогодишна нощ. През нея звучи пожеланието “Сурва, сурва година, весела година!”.
Дряновата клонка “Сурова” е прясно откършената дрянова клонка, в която още се усеща животът. Дрянът е толкова жизнен, че напъпва още посред зима и дори отрязана клонка може да разцъфне. “Сурва” означава по-скоро “жива”..., “жизнена”... Живителната сила на дряна да се пренесе и върху хората - това е смисълът на магическата дума “сурва”.
На 1 януари отбелязвамеобрезание Господне
На осмия ден след раждането си младенецът Исус е бил занесен за първи път в църквата, за да бъде посветен на Бога. Обрезание Господне всъщност е старозаветното кръщение и тогава Исус Христос е бил обрязан по еврейски обичай, което символизира изчистване на човешките прегрешения.
Първият ден от годината е по-известен като Васильовден. Тогава почитаме паметта на свети Василий Велики, който се е родил през 330 г. по време на управлението на император Константин Велики. Василий завършил с отличие училището в родния си град, а по-късно продължил образованието си в Константинопол и Атина.
Макар че получил богати познания по философия, математика, астрономия, литература и медицина, светската кариера не го привличала. Младият мъж започнал да набляга на богословските науки и това белязало бъдещия му житейски път, а приятелството му с Григорий Богослов спомогнало да направи своя избор.
След като бил покръстен в християнската вяра във водите на река Йордан, предприел пътуване до Сирия, Палестина и Египет, за да се посвети в духа на монашеството.
Поразен от способностите на монасите аскети да се въздържат от вода, храна и сън, той решил да им подражава.
Година по-късно се завърнал и основал манастир в семейното имение заедно с брат си, майка си и сестра си. Събрали се и ученици - последователи, които приели неговия аскетичен начин на живот.
Не след дълго Василий проумял, че пълното отшелничество застрашавало слабите, но не приемал и монасите, които се интересували главно от икономическите си интереси. Така свещеникът избрал смесената форма на монашеското житие, обединяваща най-доброто от аскетизма и подвижничеството. Василиевските манастири станали известни със своята благотворителност и подпомагали бедни и немощни хора, както и сираци и вдовици.
Все още няма коментари