Васил Найденов 8 години чака пенсия

Пенсионната сага на Васил Найденов продължава и певецът 8-а поредна година не може да вземе и пукнат лев от държавата. Оказва се, че Кеца все още нямал обещаната му от НОИ пенсия за стаж, за която се бори, откакто е навършил 63.

71-годишният певец успя с хиляди мъки да задвижи процедурата едва през 2020 г., когато уж го увериха, че документите му са приети и решението по тях ще излезе съвсем скоро. Така две години по-късно естрадното величие все още не е получил и стотинка в банковата сметка и нямал никаква представа кога ще благоволят да го пенсионират и точно с каква сума.

„Нямам пенсия. Все още. Но съм доволен от тези пари, които получавам от участията си“, коментира куриозната ситуация Найденов, без да се оплаква. Междувременно той получава месечна премия за заслуги в размер на 500 лева, която обаче от другата година ще спре, тъй като бе временно решение на проблемите с пенсиите на мнозина величия от естрадната гилдия.

След като години наред Кеца беше в графата на ощетените от държавата и страдаше, че не може да се пенсионира заради изчезналите навремето документи от „Концертна дирекция“, получи компенсация, която обаче той нарече „подаяние“. Истинската му пенсия за стаж и навършена възраст още е енигма.

„Не е вярно, че ние не сме плащали данъци, създава се погрешно впечатление. Оказа се, че по времето на социализма сме плащали близо 60% данък, което е доста. Един е бил през 1979 г., друг е бил през 1981 г. Наред с обичайните данъци е имало и такъв за съюз „Музикални дейци“, а ние не сме били негови членове, плащал съм и ергенски данък“, гневи се изпълнителят на „Телефонна любов“, който през дългогодишната си кариера е вкарал хиляди левове в държавната хазна.

Естрадната звезда не възлагал големи надежди, че скоро НОИ ще се задейства. Вече не си спомнял броя на министрите на културата, които се сменили на поста през последното десетилетие и все го увещавали, че ще помогнат както на него, така и на колегите му, които са в същата безизходица. За разлика от тях Кеца поне има десетки участия месечно и печели повече от добре. Иначе щеше да му е напълно невъзможно да се справя в битов план. Той не настоявал за пенсия заради самите пари, а заради достойнството си. Подозирал, че щели да му отпуснат минималната, ако изобщо това някога се случело. Чудел се и защо досега нито веднъж не е бил номиниран за пожизнена наградна пенсия за заслуги, която доста негови колеги от години прибират.