Сексът на соца – твърд като кондом от „Латекс”

Нерегламентираният сексуален живот при социализма бе твърд и неудобен като кондомите на единственото ни санирно-контрацептивно предприятие - „Латекс”, в град Бяла. Презервативите на този завод бяха толкова примитивни, че действаха по-скоро като абразив, а не като предпазно средство. Затова типична практика за всяка спалня преди съешаване бе под дюшека или козяка до кутийката гумички да има и туба вазелин. Нерядко обаче той разяждаше протектора и така рискът от демографска катастрофа бе минимизиран. Затова и партията ръководителка нямаше нужда от специални тезиси, директиви и доклади по темата.

Не така безоблачно обаче стоеше въпросът с болестите, предавани по полов път. Живи са още тези, които помнят задължителните изследвания (васерман), които се правеха преди брак, за влизане в университета, за постъпване на работа, за шофьорски курсове и за какво ли още не. Беше времето на сифилиса преди СПИН-а.
Апропо, първият заболял от СПИН в България вдигна на крак Военно-медицинска академия в София. Беше млад мъж, с когото по случайност се засякох в реанимацията в късната есен на 1985 година. Бяхме войници, все пострадали от казармени простотии, и докато ни чакаха да умрем, а ние шляпахме карти, докторите и сестрите се чудеха как да скрият от нас и от цялото общество, че другарчето ни гасне от новата странна болест.

Но да не се отплесваме. Всички семейни мъже и жени, лишени от алтернативата на реалния публичен дом или алеята за платени ласки, бързо си омръзваха като брачното ложе. Различните клубове по интереси също не вършеха ефективна работа. Фалшивият морал и нравствените отдели на милицията обаче бдяха и принуждаваха прелюбодейците да черпят от богатия опит на нелегалните отпреди 9 септември. Зажаднелите за горещи плътски ласки социалистически труженици се принуждаваха да намират явочници с квартири. Така, скришом, за по час-два в разни тавански стаички без баня се случваше сексът на оня строй. Алтернатива, разбира се, бяха крайградските къмпинги и мотели, но затова се искаше човек да има я моксвич, я жигула, все стоки на лукса. Там обаче ставаха и инциденти от страст, та на дамите често се налагаше да обясняват в домашна обстановка защо са скъсани новите им найлонови чорапи примерно. Нерядко пък мъжете имаха екземи от изгаряне с реотаните на откритите електрически печки „Лъч”. Масовата кърска автомобилна любов се появи доста по-късно.

Въобще сексът от онова време си беше риск и реално приключение, а не лигав екшън, подпомаган от всевъзможни технологии, помощни играчки, компютърни стимулации и лубриканти като сега. Единствената прилика при всички техники оттогава досега са възвратно-постъпателните днижения.          
 

Драгомир МИХАЙЛОВ, Свищов