Те поднесоха цветя на паметниците на Живков и на дъщеря му в родния му град заедно с десетки граждани от Правец, Пловдив, Асеновград и много други населени места. Бюст-паметникът на Людмила се намира в градинката срещу бащината къща на Живков и е дарение на общината лично от нейните наследници. Събитието не бе уваженоот настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова, а сред присъстващите бе забелязан единствено Иван Ченчев, кандидат за депутат на Столетницата. След поднасянето на венците в Историческия музей в Правец пък бе открита и уникална фотоизложба с наслов „Културното отваряне на България към света“. В двора му бяха изложени архивни фотоси, някои от които за пръв път виждат бял свят, отразяващи официални срещи на Тодор Живков и Людмила Живкова с държавни лидери и знакови световни личности, както и нейни лични вещи. Изложбата бе открита от дъщерята на Людмила Живкова – Евгения, с дълбоко емоционално слово. „За майка ми като личност и като ръководител на българската култура“ бе озаглавено словото, което дизайнерката представи пред гостите на събитието и бе бурно аплодирана. Тя се появи в стилен тоалет, решен в червено и черно, а племенницата ѝ Катерина изуми всички присъстващи с огромната си визуална прилика с незабравимата за всички Людмила. Девойката е десетокласничка в Италианския лицей в Горна баня и планира да учи висше образование в чужбина. Баща ѝ Тодор Славков не могъл да дойде лично, защото пътувал по работа извън страната.
На 26 юли се навършиха 80 години от рождението на дъщерята на Тодор Живков , председател на Комитета за изкуство и култура. По желание на семейството ѝ честванията бяха отложени за 7 септември, когато е рождената дата на баща ѝ. Людмила Живкова си отива от този свят едва на 39-годишна възраст през 1981 г. и до ден днешен около смъртта ѝ витаят десетки легенди. Събитието в Правец завърши с концерт на формациите „Светоглас“ и „Гласове на традицията“.
Жени Живкова и Катерина Славкова (зад нея) поднесоха цветя на паметниците на близките си
Публикуваме словото на Евгения Живкова "За майка ми като личност и като ръководител на българската култура":
Идеите на Людмила Живкова бяха приветствани от Рейгън до Горбачов и папа Йоан Павел ІІ*
„През последните десетилетия животът на човечеството на нашата планета става все по-динамичен, напрегнат, пълен с проблеми. Политическата, социалната и културната атмосфера, в която протича днес развитието на различните страни и народи, обуславя характера на материалната и духовната среда, в която се осъществява еволюцията на човечеството на настоящия исторически етап“.
Тези думи характеризират света днес, но са казани от Людмила Живкова преди 43 години.
Тя вярваше в неизбежността на еволюцията и се бореше за нея.
Знаеше, че е трудно, и затова е нужна сила и смелост.
Когато говори за великите личности, променили световната история, тя казва следното:
„Уместно е да зададем въпроса, от какви източници са черпили сила и мъжество тези хора? Отговорът на тези въпроси може да бъде само един: реалното знание на самите закони и процеси, осъзнаването на необходимостта от движение, разбирането на неизбежната еволюция, както и високата морална отговорност за съдбините на човечеството, безкористната самоотверженост и любовта към своето дело в името на тържеството на истината, красотата и хуманността.“
И ако трябва да потърсим отговор за нейното място в тези процеси, отново го намирам в думите ѝ:
„Когато на планетата, на човечеството е нужна неотложна помощ, животът, личното достойнство – всичко трябва да бъде подчинено на борбата.“
Людмила Живкова имаше таланта на водач! Вярваше и убеждаваше, знаеше и побеждаваше! Подаряваше мечтите си и се радваше на обич.
Тя подчини своя живот на една дълбоко хуманна идея – да изгради нов свят на Единството, Творчеството и Красотата. Мечта ли бе това или илюзия?
Беше ли изпреварила своето време, или България навреме бе родила своя дъщеря – носител на възрожденската идея, като онази, която събуди Европа през XIV век?
В малката ни страна често оценките са противоречиви. Понякога се предпочитат страхливото мълчание и лицемерното угодничество пред честната дума.
За краткия си житейски път Людмила Живкова става изразител на идеи, даващи възможност за ново обществено развитие, основано върху културата и нравствените ценности на всестранно развития човек.
За по-малко от десетилетие под нейното непосредствено ръководство е осъществен поврат в духовната сфера, развита е мащабна дейност за популяризиране на българската култура по света. Едновременно с това нейната цел е да се изучават и културите на другите страни и народи, така че българската култура да се опознава чрез един по-широк исторически и културен подход, а не самостоятелно и изолирано, и по този начин да се открои по-ясно ролята и мястото на българската нация в различните исторически периоди.
В тази светлина Людмила Живкова успява да реализира замислите си във внушителни мащаби и става инициатор на пътуващата изложба „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, обиколила над 20 страни, изложбите „Иконното богатство“ и „Средновековното българско изкуство“. „Дългосрочна комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността и обществото в етапа на изграждането на развитото социалистическо общество“ е програма, която има за цел опознаването на велики исторически личности, допринесли за развитието на културата и станали примери за всестранно развит човек като Николай Рьорих, Леонардо да Винчи, Кирил Философ, Тагор, Ломоносов, Айнщайн, Петър Берон, Гьоте, Патриарх Евтимий, Ян Коменски. Тя е инициатор и за реставрацията на редица църкви и манастири в България.
Една от най-важните задачи, които си поставя Людмила Живкова, е изграждането на една всенародна система за естетическо възпитание, чрез която да бъдат обединени определени процеси и дейности, формиращи и развиващи творческите способности в различните сфери на художествената култура.
Именно творческото начало, което е заложено у всеки индивид, е в основата на дейността ѝ като общественик и политик. Тя смяташе, че от „раждането до пределната си възраст човек трябва да получава естетически чувства, вкус, възприятия, да се разгръщат творческите му способности.“
Чрез създаването на националния културен комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“ тя постига последователно разширяване на социалната база на културата и по този начин увеличаване на отговорността на обществения фактор в развитието на културните процеси и утвърждаване на обществено-държавното начало, а изграждането на съветите за изкуство и култура допринасят за демократизирането на културните дейности.
Не малка е ролята на Людмила Живкова и за развитието на българското образование. Тя смяташе, че е необходима интеграция между наука, култура и образование, закономерност продиктувана от нуждите на самия живот. Според нея тези сфери са тясно свързани с развитието на човека и обществото и са важен фактор за формирането на мирогледа.
В тази връзка поставя и въпроса за ролята на учителя, който трябва да е човек с богата култура, широки интереси, богат социален опит и задълбочена специализирана подготовка, за да може да внушава уважение и да предава опита си на младите хора. За тази цел предприема реформа в сферата на образованието, която започва със създаването през 1976 г. на „Националното експериментално училище“ – днес Италиански лицей и през 1977 г. на „Националната гимназия за древни езици и култури“.
С необичайно прогресивната си дейност в областта на културата и образованието Людмила Живкова успява да реализира мащабни проекти като „Асамблея Знаме на мира“, обединила децата от планетата в името на „Единството, Творчеството и Красотата“, инициатива, включваща в своето триединство истинската същност на живота, за свят без граници, без предразсъдъци и догми. Тя вярваше, че децата ще положат здравите основи на един по-добър и мирен свят „със сърца, горящи с пламъка на любовта към човечеството, носещи вечния огън на живота“. По повод на първата международна детска асамблея в София е издигнат монумент „Знаме на мира“ – Камбаните, на който децата от 95 държави даряват камбани.
Конкретните резултати на нейното дело и днес присъстват в обществената ни действителност – това са Националният дворец на културата, където са изложени художествените произведения на стотици български творци, построен по повод честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, който Людмила Живкова нарича „София“, защото смята, че мъдростта е универсално понятие.
Изградена е и мащабна експозиция на Националния исторически музей, както и създадените в нейна памет и като своеобразно продължение на културната ѝ мисия Международна фондация „Людмила Живкова“, която днес носи името на светите братя Кирил и Методий, и Националната галерия за чуждестранно изкуство, събрала произведения на изкуството от цял свят.
Ако се опитаме да бъдем честни, трябва да признаем историческата роля на Людмила Живкова в изграждането на съвременна България и мястото ѝ на световната сцена. Да помним, че България не е от вчера.
Или просто да не забравяме, че нейните идеи бяха поздравени от Рейгън до Горбачов и папа Йоан Павел ІІ и приети от над 140 държави на планетата, подкрепени с резолюции на ООН и ЮНСЕКО. През 1987 г. ООН удостоява нейната мечта „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира“.
Людмила говореше за мир, за естетическо възпитание, за хармония и красота, за единство на света, за еволюция и спираловидно развитие на живота, за изграждане на уютен дом за децата, тя градеше бъдещето.
* Заглавието е на редакцията
Все още няма коментари