Армията изчезна от границата с Гърция, хората се молят бежанците да не тръгнат 

Седмица след ученията по границата с Гърция, армията изчезна. Жителите на селата по южната граница смятат че тя вече не са пази добре, молят се мигрантите да не тръгнат, че няма кой да ги спре, разказва в обширен репортаж кореспондент на БГНЕС в региона. На ГКПП Златарево няма нито един войник, а тук на 18 март се проведе съвместно учение между Гранична полиция и МО.  Сега няма нито един войник. Над отсрещното село Габрене македонската граница опира перпендикулярно в гръцката. Тя върви по билото на Беласица, минава над Петрич, планината се снишава и свършва при село Тополница. Най-голямата височина на Беласица е 2029 метра високият връх Радомир. Снегът в момента там е над 2 метра.

Дежурният в ГПУ Петрич ни насочва за информация към пресаташето на НС „Гранична Полиция”, не неофициално казва, че няма нито един опит за преминаване на границата с Гърция през Беласица заради снега. Как ще е през пролетта, никой не знае.

Билото на Беласица се спуска и планината свършва на десния бряг на река Струма оттатък ГКПП Кулата-Промахон, село Тополница е на 500 метра от браздата. „Как няма да дойдат бежанците, като нито граница има, нито нищо край селото”, каза Любомир Гогулев. Той е един от мъжете, които седят на припек пред магазина в граничното село Тополница, намиращо се на 500 метра от браздата с Гърция. Той пие бира, но от респект към нашего брата-репортер, оставя настрани шишето.

Оправя яката, като за пред камера и продължава: Кой нормален човек не го притеснява това, че бежанците могат да дойдат всеки момент. „Нали виждате какъв терор и зулуми правят, хиляда на сто съм сигурен, че и терористи минават заедно с тях. Аз отдавна съм го помислил това, но Меркел не”, казва Гогулев.

Според него обаче нямало кой да го чуе. „Границите не се пазят като едно време”, казва още Любомир, палейки цигара. Според него по границата край Тополница има термовизионни камери. „Има, но не знае дали работят”, допълва друг мъж. Според него тръгне ли потокът от мигранти, нито ученията, които нарече „измислица” ще ги спрат, нито нищо.

В Тополница са категорични, че страната ни не може да издържа бежанците. „Ние сме бедни, възрастните вземат по 100 лв. пенсия, само бежанци ни трябват”, смятат мъжете. Те казват, че често над района виждат да летят хеликоптери, които оглеждат склоновете на Беласица и от гръцка страна. Хора от друга нация, друга вяра не ни трябват, ще започнат да ни крадат продукцията по полето, при нас такива неща няма”, казва жена от Тополница. Според нея границата е разградена отдавна и нищо никой не пази. „От дека идат - тамо да си одат, тука не ми требуват, полето ке опоскат”, казва на петрички диалект възрастен мъж, качвайки се на каруцата.

На ГККП Кулата има опашка от няколко тира, в един от тях блеят агнета. Един автомобил на Гранична полиция е паркиран пред заведение, граничарите обядват чорба. Естествено не искат да говорят пред камера, твърдят, че бежанец не е пресичал границата, понеже контролът бил 100-процентов. И тук вече няма нито един войник от армията. Най-близкото поделение е в Благоевград, на 80 км. от тук. Жандармерията е с още сто по-далеч, чак в София.

След ГКПП Кулата границата с Гърция поема по река Пиринска Бистрица, след това по Петровска река и билото на планината Славянка. Първото село, което е на 500 метра от границата е Ново Ходжово, което е към община Сандански. В него заварваме три възрастни жени, седящи на припек на пейка. „Не искаме бежанци тука, защото ще ни сложат бурки, вместо забрадки”, обясняват бабите.

Според тях границата се пази-от полиция отдолу и вертолети отгоре. „Всеки ден по границата минават вертолети, но и ние сме граничари”, кълнят се жените. Тях ги е жал за децата дето водят бежанците, но не искат да чуят за терористите. „Бойко им разрешава да минават, но ние не ги искаме в наше село”, казва третата жена. Според бабите със забрадките бежанците вече били на Кулата. Това е достигнало до Ново Ходжово. „Нито сме готови за това, нито пък искаме бежанци”, казва кметският наместник на селото Величка Шумантова. Същото тя казала и пред камерите на немска телевизия преди 10-ина дни.

Между Ново Ходжово и съседното село Пиперица минава каналджийския маршрут, съществувал още от времето на Желязната завеса. Превеждат те през реката и излизаш на пътя между гръцките села Промахон и Ангистро. Българското име на последното е Сенгелево. То е единственото отсам билото на Славянка.

Село Пиперица навремето наричаха „Западен Берлин”, заради факта, че бе зад кльона. В селото, в което сега живеят 18 човека, се влизаше през телена порта, пазена от граничари. Днес в селото се влиза през нещо като Триумфална арка от остатъците от вдигнатия някога над пътя несъществуващ вече канал. След „арката” е изтърбушения пост на граничарите. Покрай пътя, минаващ през лозята, стърчат остатъците от бившето гранично съоръжение-телената ограда, от която сега са останали само коловете. Мрежата отдавна е продадена за вторични суровини.

В „Западен Берлин” кучетата са повече от хората. Лаят толкова оглушително, че няма как пиле да прехвръкне, камо ли бежанец. Отсреща на баира се виждат граничните вишки. В селото има и един чужденец, не е мигрант, но е грък. Гледал тук пчели. Единственият показал се от къщите е 71-годишната баба Параскева. „Ние тук селяните сме жалостиви, ако мине някой, ще му дадем хляб, сиренце, ще ги нахраним, но един гледа сватба, друг-брадва”, обобщава философски тя наболялата тема с напиращите насам мигранти.

„Ще строяли ограда по границата, като имаше, защо я разсипаха, едно телче не остана”, казва баба Параскева. Край Катунци възрастни жени се прибират от полето с мотики. „Могат да дойдат, но няма какво да правят тук, в селото има 100 къщи без човек вътре. Хора са все пак, от хубаво не бягат”, казват жените. В Катунци имаше пост на Гранична полиция, вече го няма. Толкова за границата от Златарево до Катунци. След Гоцев връх границата се спуска към хаджидимовските села Петерлик, Нова Ловча, Илинден. Последното е на 3 км от ГКПП Илинден-Ексохи. Тук преди броени дни се проведе третото учение „Граница 2016”.

Как се пази границата от Илинден до Доспат говори фактът че преди месец край село Туховища бе заловена група след поредния лов на гръцка територия. Преди 40 години бях граничар в този район. Тогава ни учеха, че пазим границата от външни врагове. Чудно, но всички бягаха към Гърция. Предимно българо-мохамедани, но имаше и граждани на бившата ГДР. Всички бягаха от България. Сега нещата най-сетне се обърнаха, дано не дойдат.