Пътеката на Левски в Драгалевци вече я няма

Е, няма я вече. Погрижили са се за дерето в кв. Драгалевци, почистили са го, а мостчето не е възстановено. Пътеката на Левски я няма. Въпрос на средства? Не, и на отношение. Прагматичните ще кажат, за какво е пътека-мостче, има си път. А и да се изгради мост-пътека по съответните стандарти сигурно изисква сериозни разходи. На община Драгалевци явно й е в повече сама да поеме харча. Но загубата на “Пътеката на Левски” има други измерения. 

Става въпрос за народна, национална памет. Отивайки до Драгалевци, Манастира, вместо по паважа, да минем по “пътеката”, да споменем името на Апостола. Ама той пък може да не е минавал през дерето! Минавал или не, важното в случая е, че тази пътека е добила в народното съзнание това вдъхновяващо име. Навсякъде по света си пазят ревниво знаците на своето минало. А ние милеем ли за свидната народна памет? Та ще я възстановят ли някой ден “Пътеката на Левски”? Народни пари се усвояват за какво ли не, но за една пътека! Народът обаче си е заявил отношението. Няма по-свиден герой от Апостола. И случаят надхвърля тесните приоритети на една община. Да поставят поне една табела с надпис “Тук беше пътеката на Левски”. Заради бъдещите поколения. Да споменават името му. Да се отвори приказка за неговите бродения из цяла България и защо. За неустрашимия Апостол на свободата, когото нито урви, нито планински скатове, нито виелици и снежни преспи са спирали. 

А кичурът от косите на Левски къде е? Поне надпис да сложат в църквата “Света София” - “Тук беше кичурът на Левски”. Защото кичура го няма. Сякаш някой има интерес да крием историята си, легендите. И знаците в това отношение не са малко, та чак бодат очи. 

Има и друго, заиграване с националните ни символи. Защото националното ни, българско знаме бива употребявано за какви ли не цели. Като наметало, други обвиват потни тела, размахват го енергично и видяхме изпаднал в еуфория футболен фен да удря ожесточено трикольора о земята. Знамето ни, което никога не е попадало в плен, в чужди ръце! Опазвано с цената на живота, сега е осквернено. Ще вземат ли становище съответните институции. Медиите да не са безучастни. Да се научим да тачим националните си символи, светини... Да бъдем достойни граждани на достойна страна!

Лиляна ГУЗЕЛСКА, София