Просяци и клошари съсипват туризма на Велико Търново

Една от най-известните клошарки в болярския град безспорно е Валя. 30-годишното момиче с видим недъг, което няма документи и даже не може да каже фамилното си име, е неизменно присъствие в центъра на Велико Търново. Не пропуска да обиколи заведенията с неизменния репертоар: “Дай ми цигара”, “Дай ми някой лев”, “Помогни ми да си купя хляб”. Молбите, естествено, са придружени с многострадална физиономия, с която Валя трогва.

Момиче, което куцука, с видим недъг и с изкривено от болка и ударите на живота лице, нямащо шанса да работи и разчитащо на милостта на хората, неизменно кара всички да развързват кесии. Периметърът на Валя е пред общината, около арката до Старото военно училище, здравната каса и парк “Марно поле”. Самата тя избягва да говори, защото често се преструва и на глухоняма, но тутакси си припомня българската реч при вида на двата лева, които вадим пред очите й. Момичето ги прибира и побързва да тръгне към следващите минувачи. 

Когато прибира и от тях подаяние, се шмугва в близката игрална зала и сяда зад ротативките

Екип на в. “Борба” я заварва в самия разгар на хазартната игра, а Валя даже с удоволствие позира пред машинката за покер. Питат я как върви играта, но се оказва, че само в рамките на половин час отново е станала глухоняма. “Идва ежедневно, постоянен клиент е, понякога играе за 50, 100 лв., друг път оставя по 200. Поръчва си питие и играе. Ходи в доста пунктове за хазарт. Знаем, че проси, но това не ни интересува, защото си плаща. Имаме доста клиенти просяци и клошари”, коментират от игралната зала, докато просякинята пробва късмета си в наше присъствие.

В болярския град има и друг култов просяк - баба Мария

Възрастната жена също кръстосва заведенията, а запознати твърдят, че с полученото от милостиня си е взела втори апартамент, който отдава под наем.

Просяци от цигански произход също връхлитат жителите и гостите на града в централната част и обясняват, че идват от еленските села, защото там нямали работа. Две двойки даже водят със себе си невръстни дечица. Дори територията пред съдебната палата е сборище на бездомници, където те са оформили цяла колония под една от козирките на храма на Темида, пренесли са пейки и посуда и живеят в импровизирана комуна на пъпа на града. Преди няколко години от общината лансираха идеята да направят временни жилища на всички бездомници в кв. “Асенов”, за да не излагат старата столица, но всичко си остана само като пожелание.

Отскоро в болярския град е придошла нова вълна просяци, съставена от ромки гледачки, които обикалят заведенията, за да гледат на ръка срещу стотинки. За да отворят сърцата и портфейлите, някои от просяците пък прибягват до цял арсенал от истории. 

Мъж в центъра от години “не може да се прибере в родното си село”,

тъй като все не му достига левче за билет. Друг негов ”колега” става татко през ден. Щастливият глава на семейство обикаля с кутия бонбони офиси и магазини, за да почерпи. Срещу бонбона очаква и левче за детенцето. Много от просякините - предимно ромки - са вещи гадателки, готови да разчетат бъдещето на спрелия край тях. При отказ обаче благопожеланията бързо се превръщат в люти клетви.

Оказва се, че във В. Търново, за разлика от други общини, като София и Пловдив, в наредба № 1 няма и ред за санкции или мерки срещу просещите.
В продължение на повече от 20 години никой в Общинския съвет не е счел, че подобно деяние трябва да се санкционира. А в Пловдив глобата за просяците е от 50 до 500 лв. по текст, който от години съществува в наредбите на Общинския съвет. По същия ред там наказват и хванатите да проституират. При второ нарушение глобата се утроява. Местните законодатели в Общинския съвет не са поставили подобни текстове, които удрят по просията, а имат единствено регламентиран патентен данък за компаньонки. От 5 години обаче, откакто е гласуван, по това перо в местната хазна няма постъпила и една стотинка.