Проф. Георги Атанасов на 90 години? Не вярвам! Това би възкликнал всеки, който познава един от най-изявените ни алпинисти – професор Георги Атанасов, или Джиджи, както е по-известен в алпийските среди.
Неговото име е оставило ярки следи
в историята не само с изкачванията, с подготовката на кадри, с научните и научнопопулярните статии, студии, монографии, с десетките учебници и ръководства, но и с прякото и много дейно участие в организационния живот на българския алпинизъм. По този повод в тесен кръг с най-верните си приятели на бунгалото си в Арапя легендата на българския алпинизъм отпразнува своя 90-годишен юбилей.
Роден на 26 юли 1925 г. в София. Учи в Американския колеж, което му позволява свободно да владее няколко езика. Веднага след завършването на висшето си образование постъпва като асистент във ВИФ „Георги Димитров”. През 1952 г. основава Катедра „Туризъм и алпинизъм”, на която остава ръководител до пенсионирането си. От 1956 г. е майстор на спорта, а от 1963 г. – заслужил майстор на спорта. През 1972 г. пръв сред българските си колеги е удостоен със званието „Заслужил треньор”. Кандидат на науките, после доцент, доктор на науките, професор. Носител на орден „Червено знаме на труда”.
В продължение на много години е член на бюрата на Републиканската секция по алпинизъм, Републиканската комисия по алпинизъм, Българската федерация по алпинизъм и Българския алпийски клуб. На два пъти е начело на българския алпинизъм като председател на Републиканската комисия по алпинизъм и Българския алпийски клуб. Бил е член на бюрото на Централния съвет на Българския туристически съюз.
Първите му стъпки в планината започват не на близката Витоша, както би трябвало да се очаква, а от най-високата точка на нашата страна и на Балканите – връх Мусала (2925 м). Едва петгодишен, в компанията на брат си Владимир, по-голям от него с цели 15 години, изкачва първенеца на Балканите. В онова далечно време районът към върха не е така благоустроен както днес. До двете Мусаленски езера малкият Георги стига върху гърба на специално нает кон.
Оттук нагоре – пеша. Хайде да те видим колко струваш!
Тъй рече брат ми Владко и безцеремонно ме свали от кончето, пише в спомените си години по-късно Джиджи.
И като ученик в Американския колеж Джиджи продължава да посещава планината, да се катери по нейните върхове, да се усъвършенства в ските, да играе баскетбол и да се занимава с лека атлетика. Всичко това му помага да израсне като разностранен спортист. В ските стига до участие в международни студентски състезания. Значителни успехи има и в баскетбола.
В леката атлетика става шампион
при юношите на висок скок, 400 и 800 метра гладко бягане през 1943 г. Три години по-късно, вече при мъжете, по време на Балканските игри в Тирана е съавтор на републикански рекорд в щафетата 4х400 м. Но въпреки това не се отказва от планината. И когато през 1947 г. се сформира вторият курс за начинаещи алпинисти, Джиджи е един от 100-те кандидати, като само 61 от тях завършват обучението. Сред отличниците са Цанко Бангиев, Енчо Петков, Никола Корчев, Владимир Тошков, Георги Атанасов – най-изявените ни алпинисти в следващите години.
Той влиза в големия алпинизъм
Не се притеснявам да го нарека така, защото проявите му през 50-те и 60-те години на миналия век заслужават това определение. По това време алпинистите от висока класа у нас са малко.
Без да се впускам в подробности, ще спомена само някои от най-важните му премиери през 50-те и 60-те години: класическия маршрут на Ушите (1949 г.), турове „Девети септември” (1950 г.) и „Плочите” (1953 г.) на Двуглав, трудната Черна стена на същия връх (1959 г.), класическия (1953 г.) и „ВИФ”, „Осми конгрес на БКП” (1962 г.) и „София” (1966 г.) на Дяволските игли. Най-впечатляващият не само на Злия зъб, но и в страната – „Веждите”, също е дело на екипа, воден от Георги Атанасов (1960 г.). През 1966 г. той прокарва още два маршрута – на Купена и на Портала, където е в свръзка с прочутия френски алпинист Рене Демезон. Водеща е и ролята му в зимното общуване с нашите планини през втората половина на 50-те години. В тях представителите на ВИФ (водени от Георги Атанасов) и ЦДНА (начело с Енчо Петков) неизменно имаха лидерска позиция.
Като споменавам Енчо, се изкушавам – за кой ли път! – да отбележа, че съперничеството между двамата най-големи алпинисти по онова време допринесе за появата на все по-интересни и по-трудни премиери. Защото ако единият тръгнеше в една посока, другият моментално поемаше в другата. Но винаги към ново изкачване.
Международното признание дойде
То не можеше да не дойде. В края на 50-те години бяха преминати почти всички логически маршрути по нашите планини. Погледите на елита се насочваха към цели извън страната. Първите си стъпки в чужбина Джиджи направи в Кавказ – Елбрус (1958 г.), Домбай Улген (1960 г.), при неуспешния опит за траверс на Безенгийската стена (1961 г.). После дойде голямото признание, когато с Аврам Аврамов преминаха трудната западна стена на Пти Дрю (1963 г.). В Алпите той изкатери няколко трудни и популярни стени, които издигнаха авторитета на българския алпинизъм – Гран Капюсен, Чима Гранде, Мармолада, Матерхорн. След тях дойде българската реабилитация на Безенгийската стена (1964 г.), която някои още тогава нарекоха „Виза към високите върхове”. Джиджи поведе колегите си към първия български седемхилядник – пик Ленин (7134 м, днес пик Авицена).
Годината бе 1967-а, а самият той прехвърляше 40. За Хималаите, които все по-ярко се очертаваха на хоризонта, не му стигна време. Но той даде всичко за проправяне на пътя към осемхилядниците. Точно той и неговото поколение изградиха последното стъпало по стълбичката, водеща към 8-хилядните гиганти на Хималаите и Каракорум.
Научното му наследство има не по-малко значение за българския алпинизъм, отколкото спортните му постижения
Няма автор у нас, който да е оставил по-голямо наследство в областта на алпинизма и висококвалифицираното планинарство. Като преподавател, основател и дългогодишен ръководител на Катедра по туризъм и алпинизъм към НСА си даваше сметка, че точно той трябва да осветли научно и теоретично много въпроси. Написа стотина научни и научнопопулярни статии. Издаде учебници, няколко ръководства за студенти от НСА, автобиографични книги, научни трудове, монографии и студии.
В своите 90 г. 85 отдаде на планината и алпинизма. На 82-рия си рожден ден той бе на митичния Олимп. И сега, ако отидете на Боровец, ще го срещнете да се спуска по пистите, отбелязани с черния цвят. А лятото е на морето. Плува по няколко часа на ден, а сърфът му пори морските вълни. Джиджи, ако досега ти бе пример за много алпинисти като спортист и творец, сега за тях ти си пример за спортно дълголетие! Да си жив и здрав!
Доц. Сандю БЕШЕВ
Все още няма коментари