Политическа зима  

Този път зимата не ни изненада. Защото започна отрано. С врътките на радановци и сие. С последвалите ги уж повсеместни протести на съдебната система. Продължи с разговорите на каките. Така и не стана ясно коя коя опраска. За разлика от врачанските бандюги, които затриха почти невръстно дете. И получиха веднага чадър и от прокурори, и от съда. Наложи се Цацаров да изпраща корпуса за бързо реагиране, за да се потуши народното недоволство.

В последните дни един есемес броди като призрак и смущава съня на политиците. По матросовски Янето подложи мъжка гръд и пое вината върху себе си. За разлика от Лозан Панов, който явно не обича зимните студове и гледа да стои на завет зад гърба на другите. Този път студът се разпростря и из Евросъюза и поохлади прегрелите от самодоволство западняци. Като истински снежинки тихо и кротко се изсипват потоците от бежанци, затрупвайки политическата глупост на евролидерите. Хак да им е. И те да поизмръзнат. А, между другото, понаваля и малко сняг. Истински.