Не прося милостиня, искам работа

Добър вечер! Пиша ви, защото съм много отчаяна и объркана. Казвам се Мариела. Българка, на 34 години съм, пълен сирак. Ще ви разкажа накратко за моя живот и дано срещна разбиране. Израснах в дом за сираци.

На 15 години се омъжих за човек, 25 години по-голям от мен. На 15 бях вече майка. Роди ми се син. Нещата между мен и баща му не вървяха и се разделихме. Така започна моето ходене по мъките.
Лятото работех по морето, тъй като там подсигуряват храна за персонала и бунгало, където да спим. Зимата ходех по болниците, гледах болни хора и спях по диванчетата в коридора. Но ето че зимата отново дойде, а аз съм пак на улицата. Моля чрез вашия вестник, ако има някоя самотна жена, която има нужда от помощ, да ми се обади – само да ме приюти. Ще й бъда безкрайно благодарна. Работа ще си намеря, дори ще й помагам финансово. Знам, че има много самотни хора, но на никого на челото не пише „аз съм сам”.

Изпращам ви моя снимка, която моля да бъде публикувана във вестника. Не моля за милостиня, искам работа! Моля ви, мили хора, помогнете ми.
 
С много обич:
Мариела ПРОДАНОВА, с. Батин