Kмет пази паметник на Георги Димитров с гаубици

Йордан Михайлов победи на балотаж и бе издигнат за поста от РЗС, макар да не е от тая партия. 62-годишният кмет на Полски Сеновец е със “замразено членство” в БСП от много години, но тази партия дори не го е потърсила, пише в. “Борба”. Неговият бунт бил свързан с ликвидацията и приватизацията в селото, но след като не успял да се пребори, той се отказал от партийния билет.

На 28 февруари 1988 г. 35-годишният Йордан станал за пръв път кмет на Полски Сеновец, спомня си до днес точната дата новият селски първенец, след като ни кани в кабинета си. Заради застаряващото население кметският кабинет миналата година бе изместен от втория етаж и с пари от бюджета бе обзаведено ново помещение на първия етаж.

Първото кметуване продължило 8 години

Още оттогава започнали да го наричат “кмете” и се обръщали към него така и когато вече не бил такъв.

“... Партията тогава ме извади от цеха, където освен всичко друго се работеше на две смени. Правехме газени лампи, розетки за комини, сита за всичко, котлони, тенджери, печки и какво ли още не. Но решиха - ще ме правят кмет на селото. Тогава не можеше да откажеш...”, започва своя разказ кметът на Полски Сеновец. По онова време в кравефермата в селото имало над 400 глави добитък, 5 стада овце, отделно три стада в личния сектор.

След 10 ноември 1989 г. Йордан Михайлов остава кмет до 1991 г. После няколко месеца е председател на Временната управа. В края на 1991 г. пак участва в местните избори и остава кмет до 1995 г. След това 

отива на борсата и после работи като водопроводчик 19 години

По време на първите си кметски мандати Йордан Михайлов спасява паметника на Георги Димитров на площада от претопяване. В зората на демокрацията имало една сесия в Полски Тръмбеш, където уж имало решение постаментът от времето на социализма да бъде премахнат. Такова решение обаче реално нямало. Така после се замълчало и този единствен в Северна България паметник все още стои в центъра на Полски Сеновец. Съвсем скоро пред читалището 

до него най-сетне ще бъдат поставени двете оръдия-гаубици,

които бяха докарани в селото от бившия кмет Мариян Тонев с тази цел - да пазят паметника, който носи в себе си нашето минало, независимо кой как го тълкува. Пред сградата на читалището има две нови паметни плочи на загиналите във войните от селото, а още при влизане във фоайето е направена атрактивна експозиция, която библиотекарката с удоволствие представя.

Полски Сеновец е едно от малките села в региона с чисто нова главна улица, на която областният център със сигурност може да завиди. Освен това е ремонтирана и църквата в селото с пари от европейски проект и с дарения.

На този фон е тъжно, 

че в селото няма нито училище,

нито детска градина, но през лятото се събират поне 50 деца и за тях новият кмет иска да направи площадка. Първо обаче възнамерява да почисти микросметищата, да ремонтира ритуалната сграда и оградата на гробището, да оправи парка, да се ремонтират гераните в селото. Всичко това няма да е лесно, защото едно време е събирано 2% самооблагане от хората и с тези пари са били направени 11 улици.

На площада има големи постройки, които се рушат, а са купени по времето на ликвидационните съвети.

Хубавото е, че в сградата на кметството има медицински пункт, а медицинската сестра Нели Иванова е от селото и винаги е на разположение, когато джипито го няма. На същия етаж е и стаята на районния инспектор, но него почти го няма.

“... В селото ни е пълно с чужденци, които оживяват селото, но млади хора не идват, защото няма училище и градина. През м.г. имаме три бебета, а за тази година още няма план, или поне аз не знам”, усмихва се кметът.

Гледа пуйки и овце и това доставя радост на деца и внуци

Йордан Михайлов има син и дъщеря и трима внуци. Синът работи във В. Търново, но се прибира на село при бебето. Отделно обработва 56-те дка на фамилията. Дъщерята работи във Великотърновския университет. 

“... Всъщност това е най-важното в живота и заради това живеем на село - да има зимнина, да има лозе, вино и ракия. Децата да си идват с мерак и да остават на село, да пълнят къщата през почивните дни. По-голяма радост от това няма!”, казва на изпроводяк Йордан Михайлов и ни позволява да го снимаме с белия наежен пуяк.