Изповедта на един интерсексуален българин – ужасни операции и унищожени доказателства

Пол Найденов е първият българин, осмелил се да говори открито за това, че е интерсексуален. По неговите собствени уми пред bTV Господ го е замислил като момче, но у него се появили полови белези на момиче.

Когато бил на 3-4 годинки, лекарите решили, че трябва да е момиче и цял живот се опитвали да го превърнат в такова. Детството му е преминало по болници, където той е престърпял множество хирургични операции, за да се превърне в момиче.

„Моят случай е синдром на частична андрогенна нечувствителност”, обясни той. Това означава, че приличал повече на момиче с частични външни женски полови белези.

„Всяка година минимум по половин месец лежах в Медицинска академия, където ми правиха цял куп изследвания, симпатични лелички и чичковци си говореха с мен”, спомня си той. Питали го какво иска да бъде - момче или момиче, и той винаги казвал момче.

„Визитацията минаваше – карат те да си вдигнеш нощничката, да си разтвориш краката и минават лекари, лелички, чичковци и студенти, оглеждат те, някои те опипват между краката”, разказвал Пол.

„Нямам спомен какви точно операции са ми правени. За съжаление не разполагам с абсолютно никакви документи”, добави той. Когато успял да си открие някои епикризи и резултати от изследвания, от Медицинска академия му отказали да си направи копия. Когато отишъл след седмица, му казали, че е имало наводнение и точно неговите книжа са били унищожени.

„Дори в един момент се оказа, че аз никога не съм лежал в Медицинска академия. Аз си спомням точно къде съм бил, в кое крило, на кой етаж, дори в коя стая”, заяви той. Според него, манипулациите, които са му правени, са неморални. „Явно лекарите не са чак толкова ОК с нещата, които правят с такива деца”, посочи той.

С хората като него по света ситуацията е подобна – техните документи също липсват. Те изпадат в паника, когато наблизо има лекар. „Когато са ми махнали тестисите, никой не си е задал въпроса за някаква алтернатива”, каза с мъка Пол.

„За последно се опитвах да се правя на момиче може би на 19-годишна възраст. Последният ужасен кошмар е от абитуриентския ми бал. Все едно че ме бяха заврели в клоунски костюм и ме бяха накарали да се правя на нещо, което не съм”, спомни си той.

Пол, който по лична карта все още е жена, има съпруга и деца. С жена си се срещнали преди 13 години. „Децата не са биологично мои. Те бяха планувани, бяха желани и са нещо, което ме кара да се усмихвам. Те знаят, че татко им навремето са го мислели за момиче. Веднъж дъщеря ми ме попита: „Тати, ти какво си”. И аз й обясних, че ако момиченцата са котенца, а момченцата са кученца, аз съм заек”, сподели Пол.

Той е много предпазлив и не позволява на никого да се приближава към него със скалпели и други режещи предмети.

„Мечтая в един момент да срещна поне един интерсекс човек, който да ми каже, че съм му помогнал. Основното нещо, което искам, е ако може да дам кураж на родителите на деца с т.нар. ДСД – отклонение в половото развитие, да се замислят дали това, което лекарите им предлагат, е най-доброто за децата. Може би не е най-доброто”, завърши представителят на третия пол.