Ето я истината за смъртта на Людмила Живкова  

Ако беше жива, на 26 юли Людмила Живкова щеше да навърши 80 години. Дъщерята на Тодор Живков си отива едва на 39 години през 1981 г., а за смъртта на Червената принцеса и до ден днешен се разпространяват какви ли не версии. Въпреки спекулациите, включващи самоубийство, отравяне, мистична болест след ухапване на змия и непреодолими последици от тежката катастрофа през 1973 г., след която едва оцелява, нейната дъщеря Жени Живкова е категорична – Людмила е починала от естествена смърт. „Винаги съм казвала, че майка ми има смъртен акт и той е официален. Според него Людмила е починала от мозъчен кръвоизлив“, категорична е внучката на бившия Първи, която признава, че Ванга не е успяла да предвиди смъртта на Живкова, с която приживе са близки.

 „Майка ми обичаше Ванга и обратното. Първият път, когато отидох при Ванга след смъртта на майка ми, бе 1984-1985 г., тя ми каза: „Аз тази смърт не я видях“, и се разплака“, споделя Жени Живкова.
Людмила е по-голямото от двете деца на Тодор Живков и Мара Малеева. През миналата година почина и брат ѝ Владимир. Людмила се ражда на 26 юли 1942 г. в село Говедарци, Самоковско. По думите на баща ѝ тя е кръстена на известната съветска снайперистка Людмила Павличенко. Малко след нейното раждане семейството се премества в София, където след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Тодор Живков прави кариера в партийния апарат на БКП, утвърждавайки се в средата на 50-те години като ръководител на тоталитарния режим в страната. Людмила Живкова завършва Руската гимназия и Историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Жени се за Любомир Стойчев – инженер от Враца, и през 1965 г. се ражда дъщеря им Евгения Живкова, по-късно модна дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1968 г., след което Стойчев е изпратен на работа във Виена. Малко след развода си Людмила Живкова се жени за Иван Славков, който прави бърза кариера и е дългогодишен ръководител на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков.

Людмила беше личност, работеше за отварянето на България към света, увличаше се по източната философия и мистика, беше изпреварила времето си и строя, в който живеехме, разказват нейни съвременници.

Ранната смърт на Живкова става повод за различни хипотези. Тодор Живков, макар да смята смъртта ѝ за очакван резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в мемоарите си не изключва да е имало и някакво „външно вмешателство“. Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила може да е била убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също смятат, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след депресия.