Държавата нехае за безобразните цени на храните

Увеличението на пенсиите от началото на юли с 11 процента беше изядено от инфлацията още преди парите да стигнат до възрастните хора. Затова е и тяхното недоволство. А то от своя страна предизвиква различни реакции на политици, журналисти, икономисти, политолози.

Всички помним изцепката преди десетилетия на Иван Костов за пенсионерския егоизъм, който впоследствие му изяде главата. И днес има такива, които твърдят, че на пенсионерите не трябва да се обръща чак такова голямо внимание. Едва ли не да бъдем оставени на произвола на съдбата, да се борим с бедността кой както може и кой докъдето има сили. Ужасяващо висок е процентът на хората, които живеят с минимална пенсия – близо една трета. А да не мислите, че тези, които са със 100 или 200 лева над минималната, живеят добре. Ако нямаме никакъв принос за държавата и икономиката, ако тези пари ни се дават даром – тогава ще си мълчим. Но не е така, пенсионирахме се след 35-40 и повече години трудов стаж, така че сме заработили правото си да живеем достойно на стари години.

Ние не сме виновни, че некадърни и корумпирани политици опропастиха изработеното от нас. Инфлацията уж била се свила, ама цените, достигнати от нея в предишните години, не се върнаха на предишните равнища. Останаха високи, непоносимо, потресаващо високи. Нормално ли е килограм българско грозде да струва шест лева, а домати девет? Как се живее при такива цени? И то за храни, които в повечето случаи са менте – салами без месо, мляко, произведено от вносно мляко на прах, кисели млека с лецитин, сирена и кашкавали, наблъскани догоре с палмови масла, меса, престояли с десетилетия по разни фризери в чужбина, преди да дойдат на нашия пазар. Защо никой не споменава нищо за тези проблеми, за високите цени на храни ментета в тази предизборна кампания? Защото политиците вкупом са виновни за случващото се. И защото държавата е слаба, безпомощна да се пребори както с ценовата спекула, така и с качеството на храните. А от това страдаме всички. Не става по-добре, по на зле вървим, да му мислят децата и внуците ни.
 
Васил Проданов, Перник