В последно време философът Дамян Дамянов бил тотално безпомощен и затова постъпил в хоспис, където да се грижат за него. След като припаднал заради инсулта на терасата в дома си, престоял там на студено повече от денонощие. Това се оказало фатално и дори лекарите не могли да го спасят от парализата на краката му. До последно Дамян твърдял пред медицинските сестри в хосписа, че в зората на демокрацията бил подложен на репресия от новата власт заради близките си контакти с фамилията на Тодор Живков. Разказвал, че го принудили да продаде жилището си в центъра на столицата и да си наеме квартира. Преди да го връхлети мозъчният удар, живеел в гарсониера на пъпа на София. За да оцелява и да плати престоя си в хосписа, се наложило да разпродаде семейни реликви.
Заедно с него си отиват и тайните на Людмила Живкова, с която са приятели от ранно детство. От съвсем малък Дамян бил близък с нея и брат ѝ Владимир. Често ходели на семейни почивки заедно с Тодор Живков и съпругата му Мара Малеева. Албумите му са пълни с техни общи снимки от незабравимите детски ваканции. В свои интервюта той обичаше да разказва спомените им заедно и любопитни подробности от ежедневието на фамилия Живкови.
„С Владко и Людмила едно цяло лято слушахме само „Марина, Марина, Марина...“. През 1959-а хитът беше Доменико Модуньо с „Воларе“, а през 1960 г. най-популярна беше „Ариведерчи Рома“. Към 1963 г. на партийната почивна станция вече се слушаше и „Бийтълс“, защото някой ги обяви за бунтари и вървеше, но нямаше американска музика – тя беше строго забранена. Имаше регламент за вечеринките. Първо се почва с народна музика. След това се продължава с партизански песни и към 10-11 часа другарите си заминават и се пуска френска и италианска естрада. И руска, разбира се, задължително“, разказваше приживе Дамян.
„И Владко, и Людмила имаха лимит – около 180 хил. лева годишно, или 15 хил. лева на месец, които в онези години бяха много пари – с тях можеха да се купят повече от 10 апартамента. На Людмила пък не ѝ стигаха. Веднъж отиде в Париж и се захласна по някакви антики. Казали ѝ, че нещата, които харесала, стрували 80 хиляди франка. Тя нямала толкова в себе си и подписала документ, че посолството ни ще плати. Имаше огромен талант към намирането на различни бижута – огърлици, гривни и т. н. Къде ли са тези ценности сега?“, споделя в едно от интервютата си близкият до семейство Живкови. Към Людмила споделя, че никога не е изпитвала различна от приятелската обич. „Тя не беше лесен партньор. Беше третирана още от най-ранни години като принцеса – никой не смееше да ѝ опонира. Около нея имаше натегачи, ласкатели... Тя не се сприятеляваше с никоя от жените на другарите и изобщо нямаше приятелки – беше най-близка с майка си, додето Мара Малеева беше жива. А Славков беше чаровен. Играеше на кортовете тенис – млад, красив, атрактивен – жените му се лепяха безпроблемно, но ако Людмила беше останала жива, никога нямаше да я остави“, споделяше приживе Дамян.
Дамян Дамянов
Людмила, брат и Владимир и Дамян като деца
Все още няма коментари