Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината.
Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома.
Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!". В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника:
"Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог" (написано от свети Роман Сладкопевец)
Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.
† Доростолски митрополит Иларион (1913-2009)
Все още няма коментари