Бащата на Пеевски проговори! 

Славчо Кънчев е председател на Асоциацията против корупцията в България, бивш съпруг на медийната шефка и бивша скандална директорка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева и баща на депутата от ДПС Делян Пеевски. Работил е като журналист, владее няколко езика. Казва, че хобитата му са физика и бридж. За широката публика Кънчев, който не ползва фамилията си Пеевски, е известен като баща на Делян Пеевски и екссъпруг на медийното цунами Ирена Кръстева. 

В публичното пространство стана известна войната на фамилията. От години Кънчев, Кръстева и Пеевски кръстосват шпаги в съда. Кънчев още през 2009 г. алармира, че синът му Делян само за година и половина купил парцел и жилищна сграда в местността Киноцентъра, апартамент в центъра на София, мезонет от 200 кв. м и два гаража в кв. “Павлово”. Кръстева за три месеца се сдобила с мезонет от 173 кв.м в “Павлово” и апартамент от 108 кв.м на ул. “Хайдушка поляна”. През 2003 г. пък Кънчев призовава бившата си съпруга и сина си да се откажат от държавните си постове. Те обаче пускат жалба срещу него в съда за рекет. Обвинили го, че ги рекетира с 10 хил. лв. седмично. “Това показва единствено с какви суми са свикнали да боравят”, отсича бащата на депутата, който като дете му казал: „Татко, на 25 години ще бъда милионер!”.
 
 
- Г-н Кънчев, напоследък все повече се говори за корупция. Поредно правителство и парламент се опитват да променят закона за противодействието на корупцията, това така и не се случва. Вие сте може би единственият човек, който прави нещо ефективно срещу корупцията, а и подавате сигнали до прокуратурата. Какво е в момента нивото й у нас?

- Нивото на корупция зависи винаги от ефективността на противодействието срещу нея. В България специално ситуацията по отношение на законодателството е в замръзнало състояние, тъй като онова, което съществува като възможност в законодателството за нейното противодействие, не се прилага.
Причината за това е изцяло в прокуратурата. Тя е една много затворена институция, спрямо която извънведомствен контрол реално няма, конкретно за работата й, защото онези общи доклади, които представя Главната прокуратура пред Народното събрание, са една макрокартина, в която всъщност подробностите не са ясни и не се стига до тях.
Проблемът в прокуратурата е следният. Тя няма изграден извънинституционален контрол по отделните преписки, които се правят.

- Какъв би могъл да бъде този орган над прокуратурата?

- Инспекторатът към ВСС би могъл или по линия на случайния подбор да вземе за две или три години всички преписки, които даден прокурор е приключил и да направи собствено разследване и да установи дали добросъвестно си е свършил работата.
Защото сега и градската, и апелативната, и всички останали прокуратури са затворени за външен контрол и не се знае какво се случва там.
Има достатъчно примери за това. Ние се занимаваме 2 години с една серия от поръчки за униформени облекла, възложени на фирма, за която вече можем да кажем, че е абонирана за поръчките. Това е „Аполо” ООД, която миналата година спечели две поръчки, едната е за 25,8 млн. лв. без ДДС от Министерството на земеделието и храните, а другата е покрай нашумялата пътна агенция, отново за работно облекло за малко под 2 млн.

- За какви поръчки става дума?

- Министерството на земеделието и храните взимат работно облекло за горските работници за около 3755 души и се получава около 7 хиляди лева и нещо на човек за работно облекло, и то само от втората поръчка.
Нещата донякъде са пооформени, за да изглеждат приемливи, като се казва, че това облекло е за няколко години, като, разбира се, е даден много нисък толеранс за износване на дрехите, някъде от порядъка на една година, и така всяка една следваща трябва да се купува ново облекло. По сигнала, който беше даден до прокуратурата, тя прекрати разследването като за да се мотивира, че тези високи цени са нормални, защото те са в пъти много по-високи от приетите цени в бранша за подобни облекла, е приела обяснението на фирмата „Аполо”, че те имат високи разходи за офиси, транспорт и персонал.

- Вие сте сигнализирали прокуратурата и преписката няма резултат?

- Ние възразихме до Градската апелативна прокуратура. Това е само един пример как действа прокуратурата. А тя в случая трябваше да изиска документите за внос, защото доста от дрехите са внесени от чужбина, да види на какви цени са декларирани при вноса. Във всеки случай, можеше да се поинтересува от това какви са цените в държавите, откъдето са внесени.
Нищо не пречи на прокуратурата да се свърже с една от фирмите, тя е турска - за производство на обувки, да види истинските цени, на които са продавани тези неща. Просто нещата са прикрити, непрофесионално е действано, понеже аз съм сигурен, че един прокурор е достатъчно грамотен да направи разследването, разбира се, ако желае. Но тази фирма очевидно е участник в някаква система за източване на пари. Защото и през 2013 г. в същото министерство има поръчка за 12 млн. лв. пак за дрехи, така че само за 2 години, 2013 и 2015 г., е спечелила две поръчки за 45 млн. лв. за дрехи.

- Доста добре излиза, че трябва да са облечени горските работници?

- Да, изключително добре. Общо се получава по 11 хиляди и нещо на горски работник, такива са им цените.
Ние дадохме сигнали до министър-председателя Бойко Борисов и получихме преди два дни отговор от кабинета, че е направено разследване. На три страници беше разбито обяснението на разходите по години, като високите цени са обяснени с това, че възложителят на тръжната процедура е взел преди това мнение на експерт и на тази база са определени цените. Мнението на един човек, който, разбира се, може да участва в някаква комбинация, казва как да се похарчат едни 45 млн. лв.
Знаете, че при нормални условия няма как да бъде поверено на един човек да преценява как да се похарчат цели 45 млн. лв.

- Какъв експерт е този човек?

- Завършил бил там висше образование по облекло и текстил. Дори и да приемем това, човекът може да се заблуди. Да не говорим, че има и конфликт на интереси. Защото предприятието, което ще прави тръжната процедура, намира човека. А това е Югозападното държавно предприятие по горите, което действа от името на всички 6 горски държавни предприятия в България. И при първата, и при втората тръжна процедура този трик е повторен, за да може по-лесно да бъде извършена машинацията.

- Кой стои зад тази фирма „Аполо”?

- Това, което е важно в тази схема, е също, че в автомобилната инспекция тя отново е единственият участник в тръжната процедура и „Аполо” ООД печели. Значи там се играе като на тото „едно от едно”. Смятате ли за реално, че ако в България се обяви по честен начин една процедура, има толкова гръцки фирми по текстил и облекло, които няма да участват и ще изпуснат поръчка за 2 млн. лв. или за 45 млн. лв.?

- Кои са имената на физическите лица зад тази фирма „Аполо”?

- Веска и Никола Цветанови. Световно неизвестни в бизнеса са тези хора. Очевидно тук има схема за източване на бюджетни пари, те не са по програми от Брюксел. Именно тези бюджетни пари се източват по-лесно, защото няма външен контрол, защото върху европейските средства това прави и ОЛАФ, и по ресори програмите. А тук оставят контрола вътре в България.
Ние сега ще продължим разследването, защото тук става дума за много пари. Освен това злоупотребата е системна. Чакаме всеки момент и отговора от митницата, защото сега има една тръжна процедура за работни облекла, която предполагам отново „Аполо” ООД ще спечели.

- Какво ще направите?

- Първо от министър-председателя ще изискаме цялата документация по тръжната процедура, за да може да преценим отделните цени, ще направим разследване на реалните цени, да се прецени каква е степента на печалбата, защото в Германия например е прието в едрия строителен бизнес печалба от 12-15 процента, а тук се гони в пъти, 200-300 процента. Вярно е, че корупция трудно се доказва. Но има механизъм, по който може да се докаже такава сред държавните чиновници.

- Нали има и орган за борба с корупцията – БОРКОР. Там какво се случва?

- В държавите, където има нисък процент на корупция, органът, който се бори с нея, е независим. А тук е подчинен на властта.
Там какво става, е една черна кутия, но мога да ви кажа със сигурност, че БОРКОР например не работи със софтуер, който американците прилагат от години, а българските органи знаят, че съществува. САЩ имат такъв софтуер, който разпознава информация за корупция в обществените поръчки. Те си имат 12 показателя. Една фирма дали участва често в дадена област, дали са големи поръчките и други подобни показатели. И когато прекарате тази поръчка и даде по два от показателите позитивен резултат, те я предават на ФБР. Тук никой не работи с този софтуер.

- Г-н Кънчев, преди време в публичното пространство стана известно, че сте подали сигнал за финансови машинации срещу Ирена Кръстева, бившата изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. По този сигнал как се разви разследването?

- Адресирани до тогавашния главен прокурор бяха внесени документи, които неоспоримо доказваха, че Ирена Кръстева е регистрирала в Търговското отделение на Софийския градски съд две фирми, на които тя се явява едноличен собственик. Също бяха представени документи, които доказаха, че тя е извършвала стопанска дейност и с двете фирми и е получавала приходи.
Но е избягвала плащането на данъци, понеже не е регистрирала фирмите за данъчно облагане в съответното териториално подразделение на НАП. И въпреки че беше приложено и данъчно удостоверение, издадено от тогавашния главен данъчен директор, че едната от двете фирми ЕТ „Бонус Евентус – Ирена Кръстева” никога не е била регистрирана като данъчнозадължен субект, и че данъчният номер на издаваните от Ирена Кръстева фактури от тази фирма е фалшив, на нея не й беше потърсена наказателна отговорност за неплащане на данъци, и то в особено големи размери.

- Как се случва това, нямаше ли разследване?

- Това беше поредната изява на господата в червени тоги, която ни убеди, че прокуратурата е „мажоритарният” участник в процеса, осигуряващ избирателна наказуемост на лица по „високите етажи” и на трите власти.
От страна на прокуратурата въпросът, зададен в писмен вид до съответния териториален офис на НАП, беше формулиран твърде умело, така че Ирена Кръстева да бъде оневинена. А именно: Дължи ли лицето Ирена Кръстева каквито и да е данъци?
И понеже съвсем логично е лице, което не е регистрирало, че оперира с фирма, и следователно е скрило от данъчните власти своите приходи, да не е регистрирано, че дължи данъци, да няма данъчни задължения, отговорът, изпратен от данъчната служба е „не”.
И обвинението във финансови престъпления изобщо не е повдигнато спрямо Ирена Кръстева, наказателната отговорност се приплъзва покрай нея, като водата по перата на лебед.
Много пъти подобни престъпни „индулгенции” прокуратурата е раздавала и на Делян Пеевски. Всъщност реално той заедно със своята майка са под грижовното крило на прокуратурата. Точно затова, въпреки информацията, изнесена от Нешка Робева и олимпийския шампион Георги Марков за възлагане от Ирена Кръстева, в качеството й на изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, на поръчки за големи суми, без изобщо да бъдат извършвани тръжни процедури, прокуратурата не направи необходимото разследване, което да доведе до съд за виновното лице.