Архитектът на Бузлуджа се поболя  

 Акад. Георги Стоилов е сред най-известните български архитекти. Именно той е човекът, който е проектирал и създал емблематичния паметник с чинията на Бузлуджа, чиято реставрация тече с пълна пара от 2 години насам. Стоилов, който навърши 93 години през този април, досега не е виждал възстановените мозайки, тъй като от няколко месеца насам не е в добро здравословно състояние. Архитектът почти не напускал столичното си жилище, тъй като имал затруднения с придвижването. Покрай залежаването загубил и доста от теглото си и близките му се тревожели за него. Въпреки това продължавало да му се работи и често в дома си приемал ръководителката на проекта по реновирането на най-големия комунистически монумент на Балканите – младата му колежка Дора Иванова, с която обменяли опит.

Дните на Георги Стоилов са изпълнени със самота, тъй като в рамките на няколко години той загуби и двете си съпруги. Първа починала Кина, втората му жена, а миналата година си отиде и поетесата Лиляна Стефанова, с която архитектът също е имал брак. „Сам съм вкъщи. Това е най-трудното – денем, нощем сам, да няма с кой... Е, в събота идва единият внук, в неделя идва другият, това все пак е нещо, но те са заети, имат си работа“, споделя с тъга Стоилов, който е записал името си със златни букви в българската история и е заемал някои от най-висшите длъжности в държавата, като министър на архитектурата и благоустройството и кмет на столицата София.

Стоилов има един-единствен син от втората си съпруга Кина, кръстен на него, който е пенсионер и бивш скулптор. Нито един от тримата му внуци не припознал архитектурата за свое призвание, а всичките се ориентирали към сферата на компютрите. Само един обаче емигрирал в чужбина и по-рядко посещавал възрастния си дядо. Засега Стоилов се радва само на един правнук, който отново носи неговото име. Надявал се той да продължи забележителната му кариера и да осъществи проекта на живота му, който все още не е видял бял свят, а именно небостъргач от бъдещето.
Дело на арх. Стоилов са още пантеонът в Гургулят, сградите на БНР и РВД, хотел „Рила„, арката на свободата „Беклемето“ и редица хотелски комплекси в черноморските ни курорти, строени по времето на соца.