85-годишният инж. Георги Слабаков: Царят ни разочарова, баща му беше свестен

Висок, изправен, с неизменната лека и бърза походка, Слабаков винаги подвежда за възрастта си, която впрочем изобщо не крие, но и не афишира. Като го видиш отблизо, разбираш, че е прехвърлил 60-те, по-късно приемаш, че е нейде около 70, а всъщност човекът скоро ще навърши 86 г. “Такъв ми е генът просто - скромно пояснява пенсионираният радиоинженер. – Нямам ни най-малка заслуга, нищо не съм направил, за да изглеждам по-младолик.”
 
Дай Боже всекиму, дето се вика! Домът му е чист, подреден, всяка вещ си има история, място и сантиментална стойност и всичко е на ръка разстояние, удобно във всеки момент. Слабаков сам се грижи за домакинството си. Вечеря, раздига, гледа футбол без звук, два телевизора има, вторият е за да следи новините. Но и радио слуша едновременно, винаги на една и съща, неговата станция, с негова музика, класика, без която не може. „С класическа музика съм израснал, казва Слабаков - с Боби, сестра ми, не пропускахме симфоничен концерт в зала „България”. Сестра ми вече я няма, пресели се при нашите родители, но аз продължавам да живея постарому”. Музиката отстъпва само при гол, при политическа дискусия или при изключително важен разговор с близки приятели, когато му дойдат на гости. “Все по-рядко ми гостуват напоследък - въздъхва пенсионерът, - оредяхме съвсем, броим се винаги, когато се срещнем”.
 
- До неотдавна всички в квартала те виждаха как излиташ от вкъщи рано сутрин на бегом за работа и се връщаш късно следобед, докато далеч по-млади от теб по цял ден надигат шишета по пейките. Как би коментирал това? Само нуждата от пари ли е твоят стимул?

- Не са парите, не. Несъмнено доходът е важно нещо, но аз имам достатъчно. Баща ми Христо беше счетоводител, цял живот е работил, сестра ми Богдана беше фармацевт, също работи почти до последния си ден, майка ми Кинка беше домакиня, но така бяха повечето жени в София в началото на миналия век. Достатъчно беше да въртят къщата и да се грижат за мъжете и децата си. Особено съпругите на чиновници.

Винаги съм бил отличник - и като ученик, и като студент
 
Имах изключителна любов към математиката и физиката, но нямах стръв да правя служебна кариера. Веднага щом завърших висшето си образование по радиоелектроника, започнах да работя, пенсионирах се и продължих да работя. По специалността, на други длъжности, доставчик на лекарства, счетоводна дейност, връзки с банки, с пощи, подвижен съм, здрав съм, слава Богу, вероятно защото докъм 60 г. все още спортувах – футбол, баскетбол и тенис. Вече не спортувам, не катеря планини, но смятам да работя с по-леко темпо, докато мога и докато ме държат. Да работя, да контактувам активно с други хора, да съм полезен, да съм активен, да се чувствам част от обществото, което участва в динамиката, в промените – това е смисълът на живота ми, двигател на дните ми, това ме поддържа в кондиция. Иначе си аут! Дори не съм в състояние да си представя друг начин на живот! И по никакъв начин не мога да разбера как здрави и млади безделничат, докато остареят, пият и пушат като за световно, слушат чалга и като се напият, се сбият, това сигурно е огромно нещастие! Що за хора са, що за мислене имат, що за същност и съдържание са празните им дни? Гледам ги, когато протестират, но каква алтернатива предлагат, каква промяна търсят, кои са техните лидери, платформи, идеи? Следя политиката, убеден демократ съм, макар и много разочарован за тия две десетилетия.

- Забелязала съм, че като чуеш музикална пиеса или откъс от симфония, опера, веднага казваш откъде е точно. Не си ли се изкушавал да се занимаваш с музика по-задълбочено, да си изкарваш прехраната с нея? Откъде всъщност идва този интерес, от родословието ти ли, в което Слабакови са популярни личности в изкуството?

- Не знам откъде идва влечението ми към музиката и музикалната памет особено, но те просто са факт. От прогимназията ми е първият спомен от зала „България”. Имах съученик Борис, един ден учителят ни по музика ни извика двамата, прослуша ни и ни качи на тавана, показа ни контрабасите, запозна ни с ключ „Фа”, даде ни по един лък и нареди в неговите часове да се упражняваме. С голямо удоволствие направихме каквото ни каза.
 
Избрал ни, защото бяхме високи, а контрабасът е голям инструмент,
 
но имахме и точен слух, а и гласове, каквито му трябваха. Така започнах да свиря на този инструмент, контрабас, и продължих във Втора мъжка гимназия, участвал съм в много оркестри и концерти, но музиката ми остана хоби, не я превърнах в своя професия. Вероятно сблъсъкът ми със завистта между музикантите, сред певците ме отблъсна. Аз се занимавах с музика заради удоволствието, а не за да се боря с някого и да го победя на всяка цена! Така се отказах и станах радиоинженер, но любовта към музиката остана.

- А за кинаджиите Слабакови какво ще кажеш?

- С Петър Слабаков сме братовчеди, но не толкова близки. Не поддържаме връзки с това семейство. Родовете на майка ми и на баща ми са от Лясковец, лозарско-градинарски край, пръснати са по цяла Европа. Имам вуйчо, който е бил лекар във Виена. Друг учел в Белгия и се върнал в България само за да стане доброволец в Първата световна война, герой, убили го, загинал много млад.

- В началото на демократичните промени ти беше сред най-страстните привърженици на синята идея, още ли си и как приемаш политиката на сегашното ни правителство?

- Живял съм при три епохи и мога да правя сравнение – различни са времената преди Девети септември, след Десети ноември, но основното остава едно. Трябва да се работи. И най-важното - политиците да имат морал. По принцип винаги съм бил против комунизма, въпреки че не съм пристъпвал към активна дейност срещу режима. Канили са ме да постъпя в БКП, няколко пъти отказвах. Не вярвах на червената номенклатура и си казвах мнението, когато ми го искаха. Понякога са ме питали не се ли страхувам. Никога не съм се страхувал, но не съм се правил на герой. Аз бях научен сътрудник, добър специалист, тежах си на мястото, какво можеше да ми се случи?
 
Убеден демократ съм и върл противник на тези, които се извъртяха като фурнаджийски лопати
 
и загърбиха идеалите си с цел власт, пари, обогатяване до девето коляно. Като пример мога да дам президента Първанов. Той, който първо беше лидер на БСП и категорично против НАТО и ЕС, се обърна на 180 градуса и почна да прокламира точно тези идеи. Не можеш да разбереш кога е искрен и кога не. И сега, след изтичането на мандата си, взема отношение към какви ли не въпроси и е все контра, за популизъм ли, за какво. Уважавам хората, които не изневериха на идеите си и продължават искрено да служат на тях. Иван Костов е най-достойният за уважение според мен. Още с участието си в кабинета на Димитър Попов като финансов министър той показа, че отстоява принципите на пазарната икономика и се насочи към НАТО и ЕС и през всички тези две десетилетия не е отстъпвал и на йота от своята кауза! На Бойко Борисов харесвам стремежите му към демокрация и равняването по правилата на ЕС, но не мога да възприема нескончаемите хвалби колко супермного е направил! От царя съм изключително много разочарован. Той нищо не направи за България, но стори всичко за своята фамилия и ограби страната. Баща му беше свестен човек и затова много българи очакваха и от Симеон същото, но, уви!

- Как виждаш положението на страната в близко бъдеще, ще се оправим ли, кога и как?

- Сигурен съм, че нещата ще се наместят и ще тръгнат към добро, но кога - не знам. Когато дойдат на власт добрите политици. Когато ги открием и ги изберем!

Сега се сърдим на лошите си политици, ама кой ги избра и сложи в парламента, на властови позиции?

Не сме ли ние, народът?
 
Но не знам как би могла икономиката ни да дръпне, ако разчита на безхаберници като онези, които срещаме всеки ден, които не учат, не работят, крадат и просят и чакат наготово всичко, като че ли държавата е длъжна да ги осигурява само заради това, че са родени тук. С такива хора каква промяна да очакваме?

Какво би посъветвал своите връстници? Какво би им пожелал?

- Бих посъветвал всички да се усмихват сутрин в огледалото. Да вярват в утрешния ден, да се надяват, че ще е по-весел и по-добър. Аз продължавам да се събуждам с любопитство и да чакам най-интересното да ми се случи именно през този ден. Не обичам да се обграждам с хленчещи и мрънкащи досадници, които да ме натоварват с излишни проблеми и лоша енергия. Нещата могат да се погледнат и от хубавия ъгъл, това според мен има повече смисъл. Гледайте позитивно на нещата и всичко ще се оправи, живот и здраве! Така ще живеете по-дълго и с радост!