По това време се е провеждал бал с маски, организиран от актьорите от Народния театър. Бомбата е забелязана дори от един депутат - Иван Багаров от Народнолибералната партия. Той вижда, че на стол до прозореца нещо дими, а минута след това около 1 часа след полунощ бомбата избухва. Сред загиналите са поручик Никола Бояджиев (синът на началник-щаба на армията), художникът Петър Милев и Цветанка Христова, както и дъщерята на военния министър Иван Фичев. – Мара. А осем човека са тежко ранени.
Бомбата е била заредена с бертолетова сол, сяра и захар и е попаднала въвре през счупения прозорец на южната врата на казиното. По време на разследването става ясно, че бомбата е избухнала само с 1/4 от потенциала си.
По време на разледването, съмненията падат върху терористи от Младотурския комитет, чиято цел е България да бъде откъсната от Антантата в Първата световна война.
Обявяват дори 20 000 награда за сведения. Явяват се двама. Първият, който дава показания, е Александър Антов. Той посочва като извършители двама свои приятели анархисти. Това са Христо Сантов от Кукуш, или известен още като Ицо Кукушанеца, и Георги Илиев-Дезертьора.
Другият свидетел е Христо Иванов-Дежурния, с тъмно и неизяснено минало. Това е причината никой да не знае истинското му име и националност. Почти винаги е сред заподозрените при някакъв проблем. Той казва на полицията, че виновниците за атентата в казиното са Ицо Кукушанеца, Серафим Манов и Викентий Попанастасов.
Така се стига до ареста на четиримата. Викентий Попанастасов тогава работи във Върховната сметна палата. В канцеларията му са открити три ръчни бомби. Той обаче до последно отрича да има нещо общо. Останалите под натиск правят самопризнания. Именно Попанастасов е посочен от обвинението като главен организатор, който поръчва на другите да сложат бомбата в казиното срещу 10 000 лева.
По време на делото, което продължава 17 дни, другите се отказват от самопризнанията си. Присъдите се произнасят през юни 1915 година. Викентий Попанастасов, Христо Сантов и Георги Илиев са осъдени на смърт. Първият като организатор и тартор на групата, а другите двама като непосредствени извършители на атентата. Милан Манолев и Серафим Манов съответно получават по 10 и 5 години затвор като помагачи.
Само няколко месеца след екзекуцията един от лидерите на Народнолибералната партия Никола Генадиев получава писмо от Исмаил Хакъ бей, който е инспектор на турската тайна полиция. В него той разкрива истинските извършители, като организаторът се оказва Наум Тюфекчиев. Генадиев обаче отваря писмото едва няколко години по-късно. Едва през 1918 година премиерът Александър Стамболийски освобождава жертвите на тази грешка.
Все още няма коментари