Учим езици, докато спим

Съществуват някои общи точки между хипнозата и спането. Човек, податлив на хипноза, ще реагира добре на внушенията, чрез които ни се въздейства насън, докато друг, слабо възприем­чив на подобни влияния, няма изобщо да реагира. Обучението по време на сън е форма на хипнотично въздействие, която придобива известност през 50-те и 60-те години. Някои специалисти тогава твърдели, че мозъкът бездейства през нощта. Но всъщност не би било зле той да се ангажира в някаква полезна дейност, като например изучаването на чужд език.

Действително ние възприемаме знания, докато спим, и благодарение на това, че спим. Независимо дало го осъзнаваме или не, всички ние имаме избор между две системи за разрешаване на проблемите си, на две различни нива на разбиране на нещата. Когато сме будни, ние си служим с нашия интелект и със способността си да разсъждаваме, но когато спим, вземат връх интуицията и символичното ни виждане. Тези две системи произхождат съответно от главата и от сърцето ни. Способността на сънищата да ни поднасят вдъхновяващи видения функционира спонтанно, така че през повечето време не осъзнаваме ролята, която те играят в живота ни. Когато някой преживява труден момент в живота, ние съвсем чистосърдечно му казваме, че „нощта носи съвети" или че „утрото е по-мъдро от вечерта".

Повечето от нас вече са минали по този път. Често си лягаме с душа, изтерзана от опустошителни съмнения и тревоги, а на събуждане откриваме, че облакът се е разсеял и че надеждата се е възродила. Тогава сме готови да отдадем това подобрение на развитие на нещата от само себе си, докато в действителност то е дело на сънищата ни.

При все това именно смесването на тези два източника на вдъхновение — сърцето и ума, ни носи не само оригинални решения на ежедневните ни проблеми, но също ни дава и възможност (независимо дали сме го желали или не) да направим истински открития за самите себе си. Нека да припомним думите на професор Кекуле, който призовавал студентите си: „Господа, преди всичко да се научим да сънуваме".