Преподобна Стойна умряла, но възкръснала след три дни  

84 години след смъртта на Преподобна Стойна чудесата в нейния храм край мелнишкото село Златолист са станали почти ежедневие. В това се кълнат хората, които посещават святото място. „Трудно човек може да намери логично обяснение за нейната неземна сила, събрана в крехкото й тело“, разказва дядо Стамен. По думите му тя е яла само грозде, ябълки и маслини, но е слагала в малкия си джоб всички индийски йогини. „Нашата Стойна е можела да лекува и да фърчи из въздуха“, хвалят се златолистци. Заради всичко това Стойна е трън в очите на Църквата, но е муза за въображението на писатели и мехлем за душите на хората.
 
Необяснимите изцеления, които били запазена марка на святата жена, продължават да се случват и днес в църквата на село Златолист. Местни и гости от страната и чужбина разказват изумителни неща - едни оздравяват, а на други се дават послания от бъдещето. Точно на миналия Гергьовден храмът на народната светица отново се напълнил с народ. Всички напирали да се качат на втория етаж на храма, където се намира одаята на Стойна. Там енергията е толкова силна, че на човек космите на косата му се изправят, чудят се туристи. „Мъжът ми имаше здравословни проблеми, заради което не можеше да работи. Миналата година дойде и запали свещичка. Решил да влезе в стаята и чул глас, който му казал: "Иване, здрав си Иване!“, разказва съпруга на строител в Германия. Той помислил, че нещо му се причува. Щом се прибрал вкъщи, човекът видял странен белег на рамото си, което го боляло. Сякаш невидима ръка го оперирала с лазерен скалпел.
Покрай този и други необясними случаи живеещите в Мелнишкия край си спомнят едно пророчество на Ванга. Приживе тя пророкувала, че век след кончината на Стойна духът й ще идва да лекува и да помага на българите. Може би заради това таванът на стаята, където е живяла праведницата, е осеян със снимки на болни хора. Вярва се, че листче с желание или фотография, подпъхнати между дървения обков на гредореда, носят здраве и късмет.
 
Предтеча
 
Самата Ванга приживе признавала, че Стойна е нейна предтеча. Освен това тя е била 10 пъти „по-силна и по-високо от мене“. „Леля Ванга идваше и понякога оставаше няколко дни тука. Зареждаше се със сила. Тя се разхождаше из двора и си говореше с духа на Стойнето. Понякога двете си седяха под 1300-годишния явор и си говореха за бъдещето на България и невидимите божи светове“, спомнят си по-възрастните хора там. Пред художника Евгени Велев пък Ванга казала веднъж следното: „Она (Преподобна Стойна - б.а.) целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пъти по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, т’ва от мен да го знаете“.

Всъщност приликите между двете пророчици на този край са доста фарпантни. И двете жени са бежанки покрай войните, и двете ослепяват в ранна детска възраст. Когато е 6-годишна, Стойна се разболяла от едра шарка. Една нощ тя видяла сияние на стъклото, което й казало нещо доста стряскащо: „Ти ще умреш на 50 години“. Детето не знаело какво е това смърт, много се уплашило и изтичало при майка си. А тя, когато запалила свещта, видяла, че момиченцето й гори, а тялото му е нашарено от шарка. Тогава малката Стойна е изолирана в отделна стая, за да не зарази двете си по-големи сестри. Там тя непрекъснато говорела с някакви същества от светлина. Покрай това сиянието в одаята вечер било толкова силно, че озарявало цялата къщата като морски фар. След като се излекувала, докторите установили, че момичето е загубило своето зрение.
 
Търговците от Солун
 
Успоредно с това обаче бъдещата чудотворница развила свръхестествена дарба на ясновидец и лечител. Нейното житие реди, че славата й много бързо се разнася из цяла Егейска Македония. Според преданията скоро дошли търговци от Солун, на които помогнала. Те предложили да платят на близките й една торба с жълтици. В замяна поискали от баща й да пусне Стойна в Солун. Предприемчивите мъже планирали да пременят българката в свила, да издигнат една шатра и да направят много пари покрай нейните дарби. Като разбрала това, Стойна категорично отказала.
На 16 години тя видяла свети Георги, който й казал да викне чичо си и двамата да копаят в градината на къщата. Защото там е скрита много силна икона с лика на конника. Ровили, ровили и наистина открили прастара реликва с убиеца на ламята.
Около Междусъюзническата война на сляпата й се удало да провиди, че ще започнат големи издевателства над българите, намиращи се в пограничните зони. Тогава Стойна все още живее в родното си село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя. Всички хукнали да бягат. Тъй като родителите на Стойна вече били починали, за нея останал да се грижи само чичо й. Той също натоварил покъщнината и я извикал да идва с него на север. „Ти върви, чичо, аз ще съм тука още малко“, рекла му пророчицата. Няколко месеца по-късно е закована новата граница между Гърция и България. Тогава Стойна пратила хабер на татковия брат, който вече се бил настанил в петричкото село Ръждак, да дойде и да си я вземе.
На път за Петричкия край минали покрай село Сушица (днешно Златолист). Стойна ненадейно скочила от каруцата и казала, че тук трябва да остане. От този момент тя се замонашала. Носела само черни дрехи и друго нещо, „освен вода и плод, не туряла в устата си“. Благодарение на силното си духовно зрение пророчицата успявала да върши и домакинска работа. Постепенно се разчуло, че пришълката в църквата „Св. Георги“ помага при редица болест и ясновидства. По спомени на възрастни хора Преподобната лекувала корем, нерви, туберкулоза, безплодие и какво ли още не. Всичко това, според нейните признания, вършела с помощта на нейния закрилник св. Георги. Същият онзи, който насън и наяве я напътствал и който й казал да дойде точно в този български храм.
 
Случаят с добитъка
 
Долносушенци си спомнят, че идването на Стойна съвпаднало с едно драматично за поминъка на местните събитие. Сред животните пламнал шап, а на селския съвет мъжете решили да избият стоката. Пришълката обаче им казала да не бързат да морят добичетата. "Я по-добре вземете божур наберете. Сварете корените, листата и стеблото. Давайте от тази отвара на кравите и мажете копитата", рекла монахинята. Всичко изпълнили селяните и след седмица нямало и помен от болестта.
През 1912 г. бесен турски военачалник дошъл с конници и със заповед да изпепели храма. Но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Войникът, който от месеци не се бил прибирал, решил да провери вещанието. Щом се прибрал, се уверил, че християнката не го е излъгала. Така, вместо с огън, дошъл отново с дар за святата жена.
Хората от този край разказват и други изумителни истории. Една от тях гласи, че пророчицата била посетена от английски благородник. Той останал сащисан от способността й да вижда миналото и бъдещето като на длан. Именно той подарил на Преподобната сребърен кръст. Още има живи хора, които разказват, че с него Стойна извършила много чудеса. Клисарката на храма твърди, че тя го слагала в една калена чинийка и после наливала студена вода . В този миг течността започвала да ври. „Пиете и болестта е дотам“, разказват пенсионерите, които се лекували при Стойна. Казват, че за тях и за животните тя била ветеринар и джипи едновременно.
Левитация
По думите на своите съселяни обаче Стойна изпадала и в особени състояния на "примиряне", заради които днес Църквата отказва да я обяви за светица. Тя лягала ни жива, ни умряла и с дни така стояла на кревата си. Според подозренията феноменалната жена се телепортирала в други светове. Преди всяко свое такова пътешествие „до отвъдното“ тя заръчвала на клисарката да не допуска никого до стаята й. По кои звезди, планети или паралелни светове е ходила, и до днес остава загадка.
 
Двуглавият камък
 
В храма имало една каменна плоча с двуглав орел, която е открадната. Стойна често се молела върху нея и левитирала. На това станало свидетел едно младо момче. То се изплашило много, понечило да бяга, но усетило, че краката му са като заковани за пода. След като свършила „летящата си молитва“, Преподобната заклела младежа дорде е жива, на никого да не казва, че "фърчи", инак хората можели да й навредят, неподготвени за такива чудесии.
В житието присъства и друг подобен инцидент. Двама души, сестра София, монахиня от Мелнишкия манастир, и Максим, Браницки епископ, свидетелстват, че в различно време са станали свидетели на нещо като телепортация. Преподобна Стойна изчезнала в светлина и от едно място се появила на друго. Феноменалните събития се случили  през пролетта и лятото на 1933 г., малко преди кончината й.
В тази година Преподобна Стойна дава редица откровения. Едно от тях гласи, че в България няма да останат много хора, тъй като народът ще се юрне да емигрира заради немотията у нас. Един ден обаче децата и внуците на тези емигранти ще се завърнат и ще превърнат страната в райска градина.
10 дни преди да почине, пророчицата лечител казала на попа, че свети Георги вече си я вика горе. „Попе, като издъхна първия път, не ме пускайте у гроб. Аз пак ке дойда у телото след три дена“, заръчала монахинята. Така и станало - на третия ден, след като сърцето й спряло да бие, тя се съживила. Тогава дала последни заръки - на погребението да бъде опята от трима свещеника, като на всеки от тях му се дадат по два дара. Няколко часа след това Преподобната си заминала. Тялото на един от най-големите феномени в света е положено в двора на църквата.