Десетки се изкачиха до оброчището „Св. св. Константин и Елена” над град Дупница, за да се поклонят пред равноапостолите, въвели християнството като официална религия във Византия.
Допреди два века тук, на Джинджийската кория, високо над Дупница имало манастир, поддържал тесни връзки със Светата Рилска обител. В него служели монаси, разполагал с богата библиотека, но през 1818 година кърджалиите „му видели сметката”. Пророчески сън накарал през 1903 г. на мястото на оброчището един от дупнишката фамилия Блатски да построи черква. Тя носи името на светците-равноапостоли Константин и Елена. До малката черква се извисяват три изсъхнали вече бряста, израснали от един корен. Според легендата това са духовете на трима съсечени от турците монаси от обителта. Според легендата, подгонени от турците, те се скрили в параклиса и залостили врата. Турците не могли да влязат, за това си послужили с хитрост, пише БГНЕС. Довели няколко ханъми, които започнали да викат за помощ. Християнското милосърдие убило залостилите се вътре монаси, те излезли да помогнат на жените, а турците ги съсекли със сабите. Погребали ги край храма, след това от гробовете им зад олтара израснали брястовете. От корените им извирала лековита вода, при укрепването основите на храма, тя изчезнала, а брястовете изсъхнали. Днес те стърчат побелели като надгробен паметник на съсечените монаси.
Дупнишкият манастир "Св. Св. цар Константин и царица Елена" се намира на около 3 км северозападно от гр. Дупница, в местността "Джинджийската кория". До него води черен път минаващ през вилната зона на Дупница. Няма точни сведения кога е била основана тази обител, но се знае, че е разорен от кърджалиите през 1818 г. Манастирът е поддържал тясна връзка с Рилския манастир, имал е много монаси и богата библиотека. През 1903 г. на мястото на стария манастирски храм е построена малка църква, която стои и до днес. При ремонта на черквичката в края на XX в., от източната ѝ страна, са намерени скелети на мъже, най-вероятно това са тленните останки на монаси обитавали манастира. За храма над вилната зона на Дупница се грижат две жени – Магда Димитрова и Милка Дойчинова, които с охота разказват легендата за обителта, носеща името на цар Константин и майка му – царица Елена.
Все още няма коментари