За пръв път видях мерцедеси от Западна Германия на Пловдивския панаир  

Като ученик в Образцовия техникум по механотехника в София си спомням задължителните есенни еднодневни екскурзии до Пловдивския панаир. Беше традиция всяка година в рамките на четири дни випуските от първи до четвърти курс да посещават изложението. Това се случваше със средства на учебното заведение, без да ни събират никакви пари. От нас се искаше само да си подсигурим обяда.

Пътувахме с влак и това допълнително повишаваше емоцията. Учителите ни не само ни контролираха, но и използваха времето, за да ни опознаят. Създаваше се една приятелска атмосфера, разговорите излизаха извън учебната сфера. Естествено в панаирното градче ни пускаха и на практика през целия ден до късния следобед бяхме напълно свободни. Бяхме униформени според тогавашните изисквания с емблемата на учебното заведение на един от ръкавите на куртките. Още тогава интересът ни беше насочен към палатите на капиталистическите страни, защото там бяха изложени неща, за които само бяхме чували. В този смисъл най-атрактивна беше палатата на Западна Германия, както тогава я наричахме. Освен събиращите погледа различни марки автомобили, сред които естествено се открояваха тези на „Мерцедес“, имаше и много машини, които бяха пряко свързани с металообработването. Те представляваха интерес за нас, особено когато стигнахме в 3-ти и 4-ти курс и имахме познания по материята. Истинско стълпотворение беше в американската палата, която имаше по-скоро някакъв пропаганден характер. Беше атрактивна, вървяха филми, огромни цветни пана със снимки, но иначе нищо особено. Раздаваха брошури на килограм, но някакви конкретни изделия рядко се виждаха.

Съветската палата ни привличаше с последните модели техни автомобили, които все още не бяха излизали на пазара и ни бяха интересни. Така в рамките на един ден се обогатявахме с много нови впечатления.
 
Сашо Михов, София