Яворов имал незаконен син

Гениалният поет Пейо Яворов изпива чашата с отрова и се прострелва в дясното ухо. 5:30 след обяд е, а датата е 29 октомври 1914 г. Това не е двойно самоубийство на масон, както някои предполагат. Това е ритуална смърт на македонски воевода. Изследователи твърдят обаче, че освен любовните драми около съдбата на лирика витае и един незаконен син.

Всъщност, като говорим за това двойно самоубийство, трябва да се върнем година по-рано, когато на 30 ноември 1913 г. Лора, любимата съпруга на Яворов, се прострелва пред очите му. Тя много пъти го е плашела със самоубийство, но той не е вярвал. Поводите са били различни, най-често скандали от ревност. И когато на споменатата дата, в 2:30 часа през нощта, тя се прострелва в сърцето с рязко движение на ръката, както твърди поетът пред следователя, той е паникьосан, сащисан, изумен, ужасен, разтърсва я за раменете и вика: „Лоро, защо направи тъй, Лоро?“.

Умирайки, тя му казва: „Защото много те обичах“. Това са последните ѝ думи. Една любов, която иска всичко. Половин час по-късно Яворов се прострелва в дясното слепоочие със същия пистолет. Преди това обаче пише с нервен почерк:
„Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.“ И се подписва. На листчето Лора е написана с малко "л", което говори за ужаса, който изживява Яворов в този момент.

Когато всичко свършва, когато разбира, че съпругата му е мъртва, поетът си дава сметка какво е загубил. Това е една невероятна любов, която разглезен от безкрайните ухажвания на софийските красавици, поетът не е разбирал достатъчно. Може би си е дал сметка и за това какво улицата утре ще говори. Куршумът къса зрителните му нерви и засяда в лявата лицева кост.

Приятелите му го изоставят, но не и жените. В болницата го посещават актрисите от Народния театър. Дора Габе често го кани на гости. Тя приютява брат му, двадесетгодишния студент по право Атанас Крачолов, в пристройката на своята къща. Той е изпратен от семейството да пази Пейо да не посегне втори път на живота си. Яворов живее в мизерия, няма средства. Арменците, македонците, банкерът Атанас Буров му предлагат пари, но той отказва: "Братя, давайте на сираците и вдовиците, чиито мъже са загинали за Македония. Аз имам една съдба, бързам да отида при моята Лора и майка ми“, казва чирпанлията.

Много интересна е кореспонденцията между Лора и Пейо още преди брака им. В опит да спечели любовта му в шест запазени писма тя непрекъснато го плаши със самоубийство. Пише: „Пейо, ако до 30 май не дойдеш в Париж, жива няма да ме намериш“.
Вече през юни 1912 г., когато Каравелова е бременна в петия месец, прави спонтанен аборт. Плановете били да кръстят момчето Христо, на Ботев, идола на Яворов.

Смята се, че Яворов остава без наследници.
Преди близо 20 години, на премиерата на книгата си "В часа на синята мъгла", племенницата на Яворов Ганка Найденова споделя пред изследователя Тодор Иванов:

„Не тази малка кокетка Дора Конова-Кремен е причина да се разбие звездното семейство. Лора е разбрала, че Яворов има извънбрачен син от младата красива социалистка Весела Монева, която по-късно се омъжва за швейцарския художник Карл Олзомен. Загубата на детето, ревността напълно подлудяват Каравелова. Това е истината, но няма да я напиша, защото аз създадох мита за тоз ангел Мина и за тази кралица на нощта Лора. Не искам да го разбивам. Други да го направят след смъртта ми.“

Ганка Найденова е дъщеря на Пейовата сестра Катерина. Интересна е съдбата и на другите от семейството му.
Брат му Никола се самоубива в Карнобат два месеца след Яворов, на 5 януари 1915 г. Поема огромна доза стрихнин. Бил е собственик на лозя, млад, умен, запален социалист. Оставя бележка, в която пише: „След смъртта на брат ми Пейо животът ми се обезсмисля“.
Яворов има и две сестри. На 20 години Мина остава вдовица и повече не се омъжва. Екатерина, майката на Ганка Найденова, е по-малката му сестра. Тя създава музея в Чирпан.

Най-малкият му брат Атана почива през 1965 г. в Чирпан. Живял е в града със съпругата си. Нямат наследници. Бил е блестящ юрист. Преди 9 септември 1944 г. цар Борис го е канил за министър на правосъдието. Същото правят и Георги Димитров, и Вълко Червенков. Той обаче отказва да ходи в столицата: "София – казва - уби брат ми Пейо. Мразя я. Никога няма да отида там."

В историографията често се задава въпросът: нямал ли е шансове Яворов да се излекува? Д-р Кръстев го води при най-добрите лекари във Виена и там поетът разбира, че ще остане сляп завинаги. Надявал се е, че ще живее и ще твори. Няколко месеца след смъртта на Лора, на 18 март 1914-а, в австрийската столица той разбира, че случаят е безнадежден. Тогава пише на Асен Златаров: "Братко, мислех да се застрелям още във Виена, но обичам България, там искам да умра“.

Лора Каравелова и Мина Тодорова са най-известните жени около Яворов, но той има други свои музи.
Нонка Чипева например е на 17 години. Тя е начална учителка в Поморие. Много е красива, свири на мандолина, рецитира Пушкин, Лермонтов. Яворов работи като телеграфист там, но вече е твърде известен. Пенчо Славейков му е дал името Яворов. Нонка вдъхновила влюбения в нея Пейо да напише тридесетина прекрасни стихотворения, между които и "Градушка".

Изтеглят го в София и може би във влака Яворов написва стихотворението "Ней". То е посветено на тази любов и е пълно с тъга. Известно е обаче, че майката на поета - Гана Крачолова, много-много не харесвала изгората на сина си. Нонка се омъжва за богат ветеринарен лекар.

Другата му муза е Дора Габе. Яворов е на 26 години, работи в Народната библиотека, когато при него водят невероятно красива девойка с матова кожа и тъмни очи. Това е 18-годишната украинска еврейка Изидора Габе. Оказва се, че Дора пише. „Я вие, госпожице, донесете вашите стихове аз да ги прегледам“, казва ѝ Яворов. Габе дава тънка тетрадка със сини корици. След седмица прочела стиховете и не могла да ги познае. Яворов сериозно работи върху текстовете. Чак авторката не си ги познава, но пък аудиторията е впечатлена.

Заради интригите Габе заминава да учи в Женева. Яворов горещо я моли да не ходи. После може би е чул слухове за нейното поведение и прекратява връзката. Вероятно той е мъжът, направил красавицата жена. Оставила ни е стихотворението "Първа кръв".
Когато усеща, че поетът е хладен и дистанциран, Дора Габе му иска обяснение. В мемоарите ѝ пише: „Той бръкна с дългия си палец и показалец във външното джобче на сакото си, извади малка снимка на момиче с бяла якичка и ми я показа мълчаливо. Беше новата му голяма любов - Мина Тодорова от град Елена. В миг всичко ми стана ясно“.