Във всеки град имаше кино, демокрацията ни го отне  

„От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“, казваше Ленин. Следвайки неговата идея, у нас са изградени стотици държавни киносалони.

В средата на 60-те години, преди модата на телевизията, България заема второ, а дълго време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината пропорционално на населението. Осем милиона купуват 126 милиона билета на кинопредставления и със своите 16 посещения годишно застават непосредствено след рекордьорите в Съветския съюз. Кинотеатрите от 213 нарастват на 3700. Страната е напълно кинефицирана.

Сега може да иронизират думите на Ленин, но истината е, че демокрацията затри и киносалоните в страната. А по Бай-Тошово време имаше във всяко населено място. Билетът беше достъпен и цели семейства ходеха редовно на кино. Днес в по-малките градове хората вече са лишени и от това удоволствие.  

Помня, че през 80-те години в Шумен имаше не един, а няколко киносалона плюс едно лятно кино. Най-големите бяха „Млада гвардия” и „Херсон” – то бе с впечатляващите 800 места. Сега от тях няма и следа. Няма да забравя как една зимна вечер преди 10-ина години с жена ми решихме да гледаме филм в западналото кино „Херсон”, където от дъжд на вятър още се правеха някакви прожекции. В салона имаше още 5 души. Вътре беше кучешки студ. В сградата на салона беше изграден нещо като парник, а вътре бе включен калорифер. Вкараха ни там и така изгледахме филма, като някакви аборигени. Беше потрес.

В нашия град няма мол и сега ни остана само телевизията и безкрайните турски сериали.
 
 
В. Пенчев, Шумен