Всяко лято почивах в станциите на БНБ

Баща ми беше банкер в истинския смисъл на думата. Беше директор на банка в Габрово, Варна и старши ревизор в БНБ-Централно управление. Банката имаше почивни бази за деца и възрастни. Аз и двамата ми братя почивахме всяко лято в лагерите в село Лопян, Етрополско, а цялото ни семейство - във Велинград. Аз продължих професията на баща си и моите деца ходеха на лагери в Годеч, Чепеларе, Юндола, а семейството ми - в курорта „Дружба”, във Велинград, Банкя, Приморско, Обзор, Созопол.

В софийския районен клон 3 на банката, в който започнах работа и завърших задочно висше икономическо образование, цареше ред и порядъчност. Там работеха големи професионалисти, от които се учехме. Почти всяка събота (тогава се работеше и в събота), в 14 ч., направо от бюрата се качвахме в каросерията с дървени пейки на един камион и с песни и смях потегляхме на екскурзии в планината. Имахме вокална група, която на всеки празник изнасяше програми в банката и в много районни организации и предприятия. Водехме с гордост блока на Димитровски район на манифестациите. Есенно време давахме бригади в помощ на селата около София. Имаше сигурност, удовлетвореност и оптимизъм.

Обърканата демокрация доведе не до градеж, а до разруха на материалните блага, а най-вече на моралните устои на обществото. Ликвидираха се заводи, текезесета, апеката, а други вълзови предприятия се изкупиха на безценица от чужденци. Както се случи и с банките. Съмнявам се, че тези собственици милеят за благото на хората и на България. Безпрецедентният грабеж от страна на КТБ хвърли черно петно върху престижа на банкерската професия. Ограбени бяха не само парите на хората, но и вярата в честността и почтеността. Затова вече не тача и не празнувам Никулден.
 
 
Невена Ковачева, Перник