Защо нарочиха Тато за агент на Гешев  

Никола Христов Гешев е български полицай между двете световни войни. За периода 1941-1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществената безопасност в Дирекцията на полицията. Това звено е отговорно за борбата срещу нелегалната по това време БКП. Гешев е роден на 13 април 1896-а в София в семейството на нотариус Христо Гешев и Райна Манолова.

Много е писано за полицай №1, но малка част от мемоаристиката отговаря на историческата истина. Според едни от версиите например Гешев не е успял да избяга в Турция в късния следобед на 9 септември 1944 г. и паднал пронизан с 4 куршума в гърдите при завързалата се престрелка с български граничен наряд. Според други полицаят, когото наричали „страшилището за комунистите“, бил разстрелян на същата дата – 9 септември 1944 г., около 15 часа в местността Бялата вода в тогавашната Малкотърновска околия от съветска разузнавателна група с командир капитан Орлов. Според трети Гешев избягал в съседна Турция, откъдето КГБ го прехвърлил в Москва и той станал преподавател в школата на тази секретна служба. Там бил видян при посещението на генерал Делчо Чолаков, заместник-министър на вътрешните работи на НРБ. А според други „достоверни източници“ Никола Гешев се намирал в бившата ФРГ, живеел в охранявана и от ЦРУ, и от КГБ вила и умрял от естествена смърт в края на 1984 г. в Мюнхен.

През 1964 г. от САЩ изпратил на съпругата си Веселина Добрева Стоянова за 60-ия ѝ рожден ден изрязано от „Страж на родното небе“ кратко лирическо стихотворение. Друг известен автор пък твърди, че суперполицаят живял в пазарджишко село, необезпокояван от никого, и там починал. Тиражират се и други различни слухове, че Никола Гешев имал кафене в Бейрут, след като взел за съпруга ливанка, от която имал две дъщери, а бивши разузнавачи го срещали в далечна Аржентина (мечтания рай на всеки военнопрестъпник), докато други го засекли в Кайро, Египет.

Всъщност съдбата на началника на отделение „А“ на Обществена безопасност Никола Гешев остава неясна. Личният му преводач от турски език и шофьор за специални поръчки Благой Недялков е бил разпитван в присъствието на маршал Бирюзов и генерал Петър Вранчев за агентурата на Гешев в ЦК и Политбюро на БКП. Много по- късно, през 1998 г., Благой Недялков споменава: „Гешев по природа беше вълк единак. Сам си вършеше работата. Никой от агентите му не познаваше другия. Само той ги знаеше всичките. Ценеше своите проверени сътрудници и се доверяваше на информацията им. Ако узнаеше, че агентът му е разпознат, веднага го уволняваше, щом е щатен, другите ги изолираше. Той си подбираше много внимателно хората...“.

Ето какво казва Благой Недялков за бягството на своя полицейски началник: „На 7 септември 1944 г. някъде към 10 часа сутринта той тръгна за Свиленград. Сутринта бяхме на работа, защото никой не знаеше кога ще падне правителството! Гешев ни извика и каза: „Пари имате, карти имате, заминавайте!“ Той не остави никакви документи. Изчезна с тях през Турция!“ Интересно изказване на тази болезнена и опасна навремето тема прави Иван-Асен Георгиев, български представител в ООН, който е обвинен в шпионаж и разстрелян на 5 януари 1964 г.:

„Гешев ни надигра тотално два пъти – преди и след 9 септември 1944 г. По време на нашата нелегалност той знаеше всичко за нас и в брилянтния период на своята кариера нанесе серия от съкрушителни удари на БКП – от разгрома на съвършената нелегална организация на генерал Владимир Заимов и разбиването на шпионската група на Александър Пеев „Боевой“, през провала на подводничарите, та до залавянето и процеса срещу ЦК на БКП и убийството на Емил Марков. Гешев имаше внедрена сред нас малка армия от съвършени агент-провокатори. За всяка своя акция на тихия фронт използваше по двама или трима от тях, за да дублира проследяването и да не буди подозрения. До ден днешен сме разкрили само двама. Къде са другите, ако не сред ръководните среди на партията и държавата?“

Партизанинът от отряда „Чавдар“ Кирил Владимиров Милев твърди, че е предаден от Тодор Живков, агент на Гешев, след което е арестуван от полицията на 18 юли 1944 г. пред кино „Европа Палас“, осъден, излежавал присъда в Софийския централен затвор, където открил и други затворници, предадени от същия провокатор.

Кирил Милев споменава още, че на 31 май 1984 г. на тържествата в Жерково минал непоканен покрай трибуната, Тодор Живков го посочил с пръст на генерал Кашев от УБО с думите: „Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!“.

Трябва да се отбележи, че след като част от спомените на партизанина Кирил Милев излизат на бял свят, авторът им е намерен с разбит череп в собствената си спалня. Разследващите органи заключили, че случилото се е в резултат на „семейно спречкване“... И нищо повече.