Върнал ли е Фердинанд сабята на Шукри паша

По време на Балканската война българските войски превземат смятания от военната наука за непробиваем редут над Одрин. Датата е 26 март 1913 г. При превземането на крепостта главнокомандващият отбраната на Одрин Шукри паша си предава сабята.

Много от снимките, които са доказателства за случилото се по време на Балканската война преди 100 години, са фалшифицирани. Разследващи журналисти и историци работят по темата. Това казва турският експерт Атилла Орал, който твърди пред вестник „Хюрийет“, че снимката, на която се вижда как цар Фердинанд връща обратно сабята на Шукри паша, е фотошоп. Според Орал цар Фердинанд никога не е имал възможност да върне сабята на Шукри паша, защото той е счупил сабята си малко преди да се предаде.

Според сръбските историци парадната сабя е попаднала първо в ръцете на сръбския майор Милован Гаврилович. Българските историци пък твърдят, че цар Фердинанд е върнал сабята на Шукри паша.

100 години по-късно историкът Атила Орал изкарва нова версия. Той е категоричен, че снимката е фалшифицирана. Направен бил фотомонтаж, като е използвана снимка на цар Фердинанд пред крепостта Кавала. На снимката до царя е генерал Стилиян Георгиев. Именно върху неговия образ по-късно майстор на фотомонтажа наслагвал снимка в профил на Шукри паша. Орал прави сравнение между двете снимки и открива много общи детайли в тях, които според него показвали, че оригиналът е направен пред една от портите на крепостта в Кавала.

Големият гаф според Орал обаче е незаличеният български офицер с брадата, който се вижда между двамата, както и сянката на цар Фердинанд. Снимката пред крепостта е била направена на 30 октомври 1912 г., т. е. 4 месеца преди падането на Одрин. Градът се предава на 27 март 1913 г.

Според българските историци на 14 март в 16:00 часа Шукри паша е закаран при цар Фердинанд, към когото се обръща: „Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на Вашата армия никакви крепости не могат да противостоят. Моля да благоволите да приемете сабята ми!“ Цар Фердинанд поема сабята, но след малко я връща на Шукри паша в израз на уважение към достойния противник.

Академик Георги Марков пише в „България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913 г.“ (Наука и изкуство, София, 1989): „Фердинанд разгледа следите от довчерашната ожесточена борба, мина с леката си кола през гъстите колони от пленници, прие парада на победителите и влезе в комендантството, където Шукри паша му предаде сабята си с думите: „Убедих се, Ваше Величество, че за българския войник непревземаема крепост няма.“ Царят му я върна с похвални думи за упоритата защита. Този великодушен жест напомни за Александър II и Осман паша след падането на Плевен. Всички паши бяха „вежливо“ откарани в София.“

Генерал Никола Иванов опровергава тази версия, като казва, че Шукри паша въобще не е предавал сабята си. Споровете продължават. Действително би било странно Шукри паша да е взел „сабята си“, след като не я е предавал.

Или е решил да бъде на кяр, или и Никола Иванов май си е посъчинил нещо. В случката с пленяването на пашата са замесени и сърбите и нещата изглеждат още по-заплетени.

Но не е трудно да се види, че между снимките има доста разлики – на снимката с Шукри на заден план има не един, а двама души, докато на другата е само 1 и при това с шинел, а не по куртка. На едната Фердинанд е със сабя, а на другата с бастун. На заден план фонът също е различен.

Така или иначе с жеста си Фердинанд имитира Александър ІІ, който в Плевен е върнал сабята на Осман паша. Друг е въпросът доколко Шукри е заслужавал подобен жест, тъй като е имал голяма армия и силна крепост, а Осман е воювал с голяма империя в набързо укрепен град, от който, преди да се настани, е изтикал руснаците.
Снимките не отразяват мига на събитието, т. е. самото действително предаване, а фотографическото предаване, което е просто една жива картина. Дори и да не е монтаж, то тези, които са снимани, са аранжирани от фотографа все едно че ги рисува. Но при снимка, разбира се, трудно може да се постигне онази тържественост, която може да се направи при една рисувана картина, та мигът да изглежда тържествено като на гравюрата, в която царят Освободител връща сабята на Осман паша.

А и пленяването на Шукри паша и вземането на сабята му не е станало много славно, пишат историци.