По време на учителстването ми в Трявна всяка година с класовете отбелязвахме доста празници. Те са ми оставили много незабравими спомени, за които сега си спомням с умиление. Един от тези празници бе Осми март, Международният ден на жените. В класовете го празнувахме заедно с майките на децата и го наричахме „Празникът на мама“. Няколко седмици преди Осми март започвахме подготовка на програмата, която се състоеше от песни и стихотворения. В навечерието на този ден децата изработваха художествено издържани покани, с които поканваха майките си на тържеството. Украсявахме класната стая, като окачвахме по стените картини с пролетни цветя и птици – предвестници на дългоочакваната пролет. Над черната дъска слагахме плакат с надпис „Честит празник, мила мамо!“. С помощта на бащите всички деца подготвяха подаръци и цветя за майките.
В определения ден и час всички ученици, празнично облечени, пристигаха в училище със своите майки. Понякога ги придружаваха и някои проявяващи интерес към празника баби. Децата изнасяха подготвената от тях специална осмомартенска програма. След това поднасяха на майките си подаръци и цветя и им благодаряха за непрестанните грижи, които полагат за тях.
Една майка от името на всички благодареше на децата за поздравленията и им пожелаваше още по-големи успехи в учебната работа. След това майките почерпваха учениците с приготвените сладки и закуски. Понякога тържествата се провеждаха в голям салон в града. Децата си организираха весела част с хора и танци. Това бяха много хубави моменти. И сега традицията е запазена.
Пенчо Георгиев Пенчев, Трявна
Все още няма коментари