Спомени от соца: Изневярата се заклеймяваше като неморално деяние

Преди повече от половин век работех в Околийския народен съвет в град Никопол. Имах близък приятел, млад човек като мен, който ми беше колега. Веднъж той ми разказа следната любопитна история.

В Околийския съвет получили анонимен сигнал, че в едно от влашките села в околията снахата на кмета имала любовни отношения с един млад мъж от селото, а в това време съпругът ѝ отбивал редовната си военна служба. Командировали приятеля ми в селото да разследва случая. Пътувал той и се чудел и маел как ще каже на кмета за какво са го изпратили от Околийския съвет при него. Пристигнал в селото и отишъл при кмета. Седнали в кабинета му и кметът, възрастен човек, го попитал: „Кажи, момче, за какво са те изпратили при мен?“. Хъката, мъката моят приятел му разказал, че в Околийския съвет в Никопол е получен анонимен сигнал, че снаха му е завързала любовни връзки с еди-кой си младеж от селото им, а това са неморални деяния, които петнят и неговото име като кмет.

Кметът учудено поклатил глава и го попитал: „И да разследваш това са те изпратили от Околийския съвет? Това са младежки работи, дребни работи и не заслужават никакво внимание. Този младеж имал вземане-даване със снаха ми сега. Аз пък навремето, когато бях млад, имах вземане-даване с майка му. Танто за танто, както се казва. Карай да върви. Смятай този въпрос за приключен, заминавай си за Никопол и си гледай другата работа“.

Моят приятел послушал съвета на кмета. Върнал се в Никопол и така приключил своята проверка по анонимния сигнал.
 
Ангел Ангелов, Габрово