След като завърших машинно инженерство, започнах работа по разпределение в родния ми град, в малък машиностроителен завод. Не след дълго ме назначиха да отговарям за контрола на качеството на произвежданите машини, които бяха на добро ниво и доста търсени. Участвахме с тях на различни технически изложения и панаири и въпрос на престиж беше някой да бъде избран и командирован като демонстрант за няколко дни, особено в чужбина. С голямо внимание и не без известна доза завист след завръщането си в спонтанно импровизирано посрещане той биваше удостояван с внимание и изслушван за видяното и преживяното в чуждата страна, най-често от соцлагера. Въпреки това за нас беше интересно да научим за разликата в бита, културата и стандарта на живот в уж иначе еднотипната ни социалистическа общност. Не говоря за късметлиите, успели да проникнат с хиляди протекции в страните зад желязната завеса, но те бяха единици. Щастливците не пропускаха да почерпят всички с бонбони и да се похвалят със закупените стоки, дрехи, обувки или козметика.
И така, наш колега от отдела, завърнал се предния ден от Германия и спазвайки традицията, се беше накиприл за срещата с новозакупената вносна и по последна мода риза. Беше на някакви карета в сиво и бяло и с пробляскващи нишки ламе, които според притежателя ѝ бяха върховният писък в мъжката мода за онова време. Почти никой не бе обърнал внимание на този факт, поради което се наложи своеобразният заводски манекен да внесе обяснение и заостри вниманието на нас – непросветените, върху неговата значимост.
Малко след като завърши с информацията, в стаята влезе друг наш колега, който явно беше позакъснял за нарочното мероприятие и докато се информираше за пропуснатите коментари, учудващо проницателно забеляза сребристите орнаменти по новата вносна риза от ГДР на своя колега и на доста висок глас и всеослушание го запита:
А това какво е, да не би да те е пълзял охлюв?!
Последва бурен смях, за жалост на очакващия овации колега, и предполагам пълно разочарование от проявената неосведоменост и невежество на болшинството от нас.
Днес сме вече малко по-отворени към света и въпреки това модата не е за всеки. Изискват се внимание и разбиране за авангардните решения, които за обикновените хора едва ли са от съществено значение пред другите предизвикателства на времето, в което живеем.
И така, наш колега от отдела, завърнал се предния ден от Германия и спазвайки традицията, се беше накиприл за срещата с новозакупената вносна и по последна мода риза. Беше на някакви карета в сиво и бяло и с пробляскващи нишки ламе, които според притежателя ѝ бяха върховният писък в мъжката мода за онова време. Почти никой не бе обърнал внимание на този факт, поради което се наложи своеобразният заводски манекен да внесе обяснение и заостри вниманието на нас – непросветените, върху неговата значимост.
Малко след като завърши с информацията, в стаята влезе друг наш колега, който явно беше позакъснял за нарочното мероприятие и докато се информираше за пропуснатите коментари, учудващо проницателно забеляза сребристите орнаменти по новата вносна риза от ГДР на своя колега и на доста висок глас и всеослушание го запита:
А това какво е, да не би да те е пълзял охлюв?!
Последва бурен смях, за жалост на очакващия овации колега, и предполагам пълно разочарование от проявената неосведоменост и невежество на болшинството от нас.
Днес сме вече малко по-отворени към света и въпреки това модата не е за всеки. Изискват се внимание и разбиране за авангардните решения, които за обикновените хора едва ли са от съществено значение пред другите предизвикателства на времето, в което живеем.
Антон Цаневски, Велико Търново
