Славчо Трънски призовава партизаните да спрат грабежите  

Славчо Трънски е роден на 22 октомври 1914 година. Той е организатор и командир на Трънския партизански отряд. Поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия.

Месец след преврата на 9 септември 1944 г. Славчо Трънски произнася пламенна реч в защита на българското население. Този път негов враг не е фашизмът, а онези “честни и доблестни партизани“, които не спират да безчинстват и да изтезават българското население с набезите си дори и след „победата“.

"Спрете грабежа", обръща се Трънски към партизаните в слово, излъчено по Радио София в началото на ноември 1944 г.

След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия.

През 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен. През 1954 г. е реабилитиран и е назначен за началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“. Заместник-министър е на народната отбрана (1962-1982) и командващ Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. Многократно е избиран за народен представител (1962 – 1990). Герой на Народна република България (1979).

Седмица след Десетоноемврийския пленум, който сваля Тодор Живков от всички постове, се провежда първото заседание на Народното събрание след историческата промяна - на 17 ноември 1989 година.
За първи път заседанието се предава пряко по Националната телевизия.

Освен с решението за окончателното сваляне на Живков и избирането на Петър Младенов за председател на Държавния съвет тази сесия на парламента ще се запомни и с речта на генерал-полковник Славчо Трънски, легендарен партизански командир, изпълнена с критика, ирония и сарказъм към Живков.
Това е първото публично развенчаване на Тодор Живков. От този момент започва яростното обругаване на бившия Първи. Само два месеца го делят и от арестуването му - на 18 януари 1990 година.

Ето и какво казва Славчо Трънски пред Народното събрание:

Тодор Живков стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини.
35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и неудачно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една, каквато сме искали и мечтали.

Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решения за строителството на заводи гиганти, за които са изразходвани милиарди, и тези пари са почти закопани в земята, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустими подходи на човек от този ранг; как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз.

Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник и нали е хитрец, уж от скромност, нареди тихомълком на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от истинска скромност, а защото не го е харесвал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка.

Погледнете колко са трудовете му, те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак или Вазов при световноизвестния „писател“ Тодор Живков и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск!

Едно време цар Фердинанд, а сетне и синът му Борис, са имали всичко на всичко 4 резиденции – Врана, Кричим, Боровец и Евксиноград.

А колко има нашият цар, когото сме направили герой на Народна република България и на социалистическия труд, и от фалшива скромност не пожела да му присвоим и трето геройско звание? Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по броя на резиденции на глава от населението България е на първо място в света. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има и най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види.

Славчо Трънски умира на 17 октомври 1999 година.