Синът на Добри Джуров се разбива със самолет

На 14 юни 1972 г., в 13:18 ч. на летището на Долна Митрополия, се разбива самолет Л-29. В него се намират инструкторът - старши лейтенант Чавдар Джуров, и лейтенант Венцислав Йотов. Те са излетели 24 минути преди това, без да се разпишат в контролния лист за изпълнение на упражнение №16 (полет в закрита кабина по уреди в зона).

Една от жертвите е синът на тогавашния министър на отбраната генерал Добри Джуров. Буквално дни след произшествието плъзват слухове, че синът на министъра е убит. В сведение от ВКР резидента „Костов“ във военновъздушното училище в Долна Митрополия са обобщени коментарите на катастрофата в Трети учебен авиополк, пише изследователят Антон Тодоров.

На 17 юни с.г. майор Александър Дяков, метеоролог към училището, споделя пред резидента, че „Чавдар Джуров и Венцислав Йотов са били убити…“. Два дни по-късно, по време на държавния изпит по физическа подготовка с 522-ро класно отделение полк.

Александър Вълчев, началник катедра „Електрооборудване“ към УО на училището, заявява отново пред резидент „Костов“, че „някои големи началници досега на три пъти са създавали условия за убийството на Чавдар Джуров“. Всички тези данни са докладвани от резидент „Костов“ на оперативния работник на ВКР за ВНВВУ „Г. Бенковски“, който ги предава на оперативния работник Лачев. Лачев пише резолюция до тогавашния началник на военното контраразузнаване ген. Васил Терзиев: „Другарю ген. Терзиев, в духа на горните коментари бяха установени и други по време на разследването на катастрофата. Считам, че в момента не е целесъобразно да се информира другарят министър Джуров, но другарите генерали Семерджиев и Добрев следва да се запознаят“.

Началникът на ВКР Терзиев поставя следната резолюция: „Другарю Лачев, необходимо е по-цялостно да се изучи въпросът и тогава да уведомяваме МНО. Не бива да се задоволяваме само от данните на един сътрудник“.

В архива Тодоров открива и ръкописна резолюция на тогавашният зам.-министър на вътрешните работи с ресор ДС Григор Шопов:
 „Другарю министър, това са коментари, в основата на които има нещо вярно. Трябваше да ги получим по-рано и да вземем мерки. Считам, че не бива да уведомяваме още ръководството на МНО“.

Междувременно Тодор Живков изисква информация за случая и ВКР започва да събира допълнителни и доста по-сериозна сведения. И картината започва да се избистря. Истинските причини за катастрофата нямат нищо общо с първоначалните недоказани и със стойността на слухове подмятания.

На 3 юли 1972 г. в явочна квартира „Комета“ в Плевен агентът на ВКР „Петров“ дава сведение пред полк. Цеков, в което съобщава, че по отношение на Чавдар Джуров са правени компромиси от неговите началници, изтъквали са го като добър пилот, планирали са му полети много повече от другите летци, за да си спечелят благоволението на неговия баща. Всичко е правено със сметка. Единият от инструкторите на Чавдар Джуров, майор Цветан Стойковски, отива да следва във Военнополитическата академия в Москва, а другият, подп. Делиев, получава нова квартира.

В сведението на агент „Петров“ има следният детайл, който би могъл да събуди някакви конспиративни обяснения за смъртта на сина на Добри Джуров: „Установено е, че двигател тип ВГ-1, идващ от ремонт от МРЗ „Г. Димитров“ – Пловдив, е с незавита гайка на една от шпилките, съединяващи задната ферма с компресорите. Това е установено от техника на самолета младши лейтенант Любен Йотов и докладвано на инженера на авиоескадрилата подп. Ковачев. Същият е наредил да се впише, че дефектът е отстранен и самолетът е допуснат до полет“.

В сведение от полк. Александър Вълчев от 13 юли се появява информация, че не става дума за умишлени действия, които са целели „убийството“ на Чавдар Джуров, а всичко е резултат от стремеж за показност и слагачество пред бащата Добри Джуров. Пренебрегнати са елементарни правила и изисквания, пренебрегнати са неколкократни знаци, че синът на Джуров демонстрира видима липса на тренираност, а и има проблеми с вестибуларния апарат.

Още когато Чавдар Джуров е готвен за поставянето на рекорди по височинни парашутни скокове, се случват неща, които ясно са показвали, че той не е подготвен за това. В края на 60-те, когато е извършвал самостоятелен скок от голяма височина за поставяне на рекорд, Чавдар Джуров не е преминал последователна и пълна подготовка. Издигнат на голяма височина, той заспива от кислороден глад и се наложило самолетът да се върне. Буквално на следващия ден се прави втори, високорисков опит. Скоро след това, на парашутни скокове за поставяне на световен рекорд на групов скок, пак поради неподготвеност при напускане на самолета десният му ръкав и шлангът за кислородната уредба са били почти отрязани и Чавдар Джуров оцелява по чудо. При трети опит за поставяне на световен рекорд за скок от голяма височина въжетата на парашута му се заплитат около шията му и той се приземява в полумъртво състояние. Но оцелява за втори път по чудо.

Натегачеството на началниците на Чавдар Джуров пред неговия баща стига до много типични за онези години измерения. Полк. Вълчев свидетелства, че Добри Джуров дори е питал заместник-министъра на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС Христо Добрев дали не е рано Чавдар Джуров да бъде назначаван за командир на звено, но Добрев докладва, че това се прави по предложение на командването на училището в Долна Митрополия и че по всяка вероятност е оценен правилно. През ноември 1971 г. старши лейтенант Чавдар Джуров е назначен за командир на звено. В сведението се споменава, че подп. Андрей Първанов е препоръчвал Чавдар Джуров да се откаже от полети, тъй като не е издържал при височинни условия и са констатирани заспивания от него в самолета.

Така от всички събрани в изследването на Антон Тодоров данни става ясно, че едва ли някой е целял умишлено смъртта на младия Джуров, но почти всички негови командири по веригата са били склонни да прикриват неговата нетренираност, за да се „натегнат“ на таткото министър.