Шефът на ВВС „оживява“ в моргата след първия си полет  

Всички офицери, които са служили в българската военна авиация добре знаят генерал-полковник Симеон Симеонов (Монката), дългогодиишен главнокомандващ ВВС. Роден е през 1925 г., умира през 1975 г., едва на 50 години. Напет, красив, с топли сини очи, генералът години наред беше синоним не само на перфектен военен пилот, но и мъж, който събираше като магнит женското внимание, там, където се появяваше. Освен че в миналото е бил един от най-младите български партизани – едва 18-годишен, Монката сложил генералските лампази, когато е само на 36 години. В българската армия рядко е имало толкова добре подготвен въздушен ас, летял на абсолютно всички самолети /и вертолети/, които били в нашите военни поделения.

Роденият в Шейново Симеон Симеонов учил в електротехническо училище в Габрово. По това време станал член на РМС. След това е член на бойна група. Заедно с други партизани създава Шейновската партизанска чета. От 1944 г. е партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. През 1946 г. завършва Школата за запасни офицери-летци в Казанлък, а на следващата година и Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски“. През 1949 г. завършва Висшата летателно-тактическа школа „Липецк“. От май до септември 1951 г. е командир на 19-и изтребителен авиополк. Същата година става временен командир на 10-а изтребителна авиодивизия до юни 1952 г., след това до септември 1955 г. е командир на дивизия. От 1955 г. е помощник-командващ на ВВС по авиацията. През 1958 г. завършва Военната академия в София, а през 1961 г. и генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР. През 1961 г. е назначен за командир на 10-и смесен авиационен корпус. Същата година е повишен в чин генерал-майор. Между 1962 и 1975 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Бил е командир и на Военновъздушните сили на България. От 1971 г. е кандидат на военните науки. В периода 1973 – 1975 г. е командир на ПВО и ВВС. Заслужил летец от 1974 г.

Малко хора знаят, че Симеон Симеонов имал твърде трагичен старт във военната авиация. След Отечествената война той заедно с няколко свои другари  влязъл в т. нар. партизански випуск на военните летци. Обучението върху няколко учебни самолета се осъществявало на летището край Казанлък. Самият Симеон Симеонов е родом от близкото село Шейново и добре познавал района. В деня на първия полет всички курсанти били строени на плаца на летището и очаквали инструкторите си.

Инструкторът на ятото на Монката закъснял с около час. Когато пристигнал, се разбрало, че е “снощен” – още бил махмурлия от вчерашния гуляй. Когато видели, че инструкторът още плете крака, няколко от курсантите се отказали да летят. Но Симеон Симеонов толкова жадувал този полет, че без да се двоуми тръгнал към самолета.
Пийналият инструктор се настанил до него. Когато излетели от пистата край Казанлък, инстуркторът попитал Монката: „Момче, ти нали беше от тези краища? Искаш ли да прелетим над вашето село?“ Понеже инструкторът настоявал, Монката подкарал самолета към родното Шейново. Решили да прелетят над къщата на селския свещеник Христо. С поповата щерка Пенка Симеон имал задявка като ерген, пък и тя много го харесвала – по-красиво момче от него в селото нямало. Но поп Христо не искал и да чуе за сватба – хич не му харесвало, че бъдещ зет ще му става ремсист и партизанин.

След като преминали няколко пъти над селото с бръснещ полет, не щеш ли едно от крилата на самолета закачило ореховото дърво до къщата на попа. Учебната машина се завъртяла, ударила къщата с другото крило и паднала с гръм в двора на свещеника.

От останките на самолета военните издърпали телата на инструктора и Монката. Сторило им се, че Монката, целият в кръв, вече не диша, а за инструктора имало още малки надежди да бъде спасен.

Тялото на бъдещия генерал Симеонов било прехвърлено в моргата на болницата в Казанлък. Лекарите обаче вдигнали безпомощно ръце – как се връща за живот мъртвец. Един от санитарите обаче забелязал, че от „трупа“ на младия курсант едва-едва се чуват стонове. Викнали веднага докторите – от моргата върнали Монката в лечебницата и започнало продължителното му и тежко оздравяване. Месеци наред до леглото му неизменно бдяла и неговата Пенка. След година-две тя и младият синеок пилот се оженили.

Разбира се, имало и такива началници на бъдещия командващ на ВВС, които след катастрофата в Шейново „искрено“ го съветвали да остави авиацията. Казвали му: „Монка, още с първия си полет едва не загина – защо да дърпаш повече дявола за опашката!“.

Добре че генерал Симеонов никога не послушал тези „приятелски“ съвети – иначе България не би имала толкова смел и подготвен командващ на Военновъздушните сили и ПВО. 

Генерал Симеон Симеонов умира само на 50 години от коварна болест.