През зимата магазините бяха празни и затваряхме зимнина, за да се храним  

От детските години през социализма знаем, че месеците септември и октомври са месеците на зимнината, които всяко семейство се стремеше да приготви. Просто времената бяха такива, магазините бяха зле заредени, нямаше никаква земеделска продукция през дългите зимни месеци и това беше начинът за оцеляване на хората. Сладкото от сини сливи ми беше най-любимото и още помня как баба ми накисваше сливите в кофа с разтвор от гасена вар. Смесваше ги след това обилно със захар и след като престояваха една нощ, ги слагаше в голяма дълбока тава на огнището на двора. Още помня карамеления аромат на сливи, примесен с карамфил и индрише.

След това идваше ред на лютениците. Едната беше в голямо количество и също се правеше в голямата тава на двора. А другата беше апетитна, подлютена и в тенджера на печката с дърва в бабината кухня. И досега си спомням вкуса на комата топъл хляб с току-що приготвените лютеници. Естествено, не могат да се подминат и печените чушки на същото дворно огнище върху голяма тенекия. И разбира се, активната помощ в беленето им от нас децата. Някъде през октомври идваше и времето на рачела и сладкото от настъргани дюли. Междувременно през цялата есен се консервираха различни плодове, предимно от личното стопанство и двора.

Пак по това време в голямата глинена делва се залагаше и туршията със сурови зеленчуци и се прибираше в зимника на студено и тъмно, за да започне процесът на ферментация. И накрая обикновено след втората половина на ноември идваше ред и на кацата с кисело зеле, което се зареждаше, за да е готово за Коледа. Това беше част от подготовката за зимния период. Разбира се, традициите не са се формирали само през соца. Бабите ни правеха това, което са правили и техните баби. От магазините нямаше какво да се купи, а трябваше да се живее. И се набавяше по този начин.
 
Светослав Терзиев, Плевен