Оперната дива Надя Ножарова завъртяла главата на княз Кирил

За брата на цар Борис III не се знае много. Съдбата на княз Кирил Преславски (1895-1945) остава в сянката на монарха. За една година той е първи регент на малолетния цар Симеон II след неочакваната смърт на Борис. Животът му приключва по жесток начин - разстрелян е и е захвърлен от комунистите в един ров, образуван от паднала бомба край Софийските гробища.
Сред хората той е популярен най-вече с бохемския си начин на живот, за който сведения има в книгата с изповедите му от затвора пред Михаил Топалов и в легендите, които се носят за него.

Княз Кирил Преславски - синът на цар Фердинанд и съпругата му княгиня Мария Луиза, има интересна житейска история. По-малък е само с година от брат си цар Борис III, а съдбата му отрежда да преживее в последните си години едни от най-тежките и трагични моменти в новата българска история.

За начина му на живот се носят много легенди, в които битуват истини, но и откровени небивалици. Каквото и да се говори обаче, той си остава един от най-близките приятели и съмишленици на царя и никога не предава брат си.

Името му е Кирил Хайнрих Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски и херцог Саксонски, принц Сакс-Кобург и Гота. Роден е в София на 17 ноември 1895 г. и до раждането на Симеон II - 16 юни 1937-а, фактически е престолонаследник.

Братята Борис и Кирил имат едни и същи възпитатели, завършват Дворцовата гимназия и Военното на Негово Величество училище в София. И двамата, макар и съвсем млади, отиват на фронтовата линия по време на Първата световна война. Всъщност по време на войните за национално обединение на българите (1912-1918) Кирил е офицер за свръзка.

Любопитен факт бележи живота му през 1916-а - тогава той за малко да стане крал на Албания. Първенците на албанските кланове поставят въпроса за избора на българския княз за свой крал, но развитието на събитията не позволява това да се осъществи.

Има данни, че лично Яне Сандански, като пратеник на Фердинанд, води преговорите. Князът още като съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител - професор по латински, който е албанец по народност.

Княз Кирил проявява отрано интерес към техниката и по-точно към автомобилите и мотоциклетите. Той учи агрономство в германския град Хале, където живее след абдикацията на баща си (1918 г.). Няколко години прекарва в една ферма в Щутгарт, но после влиза в доста заплетени спорове за фамилно имущество на територията на Чехия. Те се оказват пагубни за личното му състояние и през 1926 г. князът се завръща в България - страната, която искрено обича. И веднага заема поста на флигел-адютант на брат си цар Борис, после инспектор на пехотата, става и генерал-лейтенант.

Запален е по автомобилите. По улиците на София Кирил често може да бъде видян със собствения си „Пакард“, който задължително кара сам. Политическите въпроси много не го интересуват и той не участва пряко в обществения живот на държавата. Прилага на практика агрономическите си умения в стопанствата при дворците „Врана“ и „Кричим“.

30-те и 40-те са най-щастливите години за веселия княз. Той води доста лежерен живот, а за бохемството и за отношението му към красивите жени има какви ли не легенди. Макар да са получили едно и също възпитание, точно по тази част Кирил се различава доста от брат си Борис III - скромен и концентриран. Между другото, казват, че царят не криел недоволството от живота на брат си и дори му се карал за изхарчените пари в разни европейски локали.

Едно от големите увлечения на княза е прелестната оперна певица и актриса по онова време Надя Ножарова (в разгара на Втората световна война тя заминава за Холивуд и става известна през годините с фамилията на един от съпрузите си граф Дьо Наваро). Говори се, че Кирил „плячкосвал” бижута от сейфа на майка си, за да ги поднесе в краката на фаталната Ножарова.

В списъка на любовните му завоевания според различни свидетелства са няколко принцеси от различни кралски дворове на Европа, а светската мълва го свързвала с подвизаващата се във висшето общество германска красавица Алиса Бломберг.

Смята се, че една от най-големите му любови е принцеса Илеана - дъщерята на румънската кралица Мария Единбургска, чийто дворец в Балчик (градът е румънска територия до 1940-а) князът често посещава. През 1929-1930 г. той има поредица от срещи с внучката на английската кралица Виктория по морето. Разкази оттогава сочат, че Кирил и една от най-обичаните румънски принцеси се запознават в Букурещ и дори дипломати от двете страни започват срещи за уреждането на вероятен брак. Но обективните исторически обстоятелства не са на тяхна страна. Синът на кралица Мария - Карол II, който сяда на престола след смъртта на баща си крал Фердинанд I, не разрешава на най-малката си сестра - принцеса Илеана, да се омъжи за брата на българския цар. По-нататъшната съдба на Илеана е белязана от лични разочарования - два брака, които не траят дълго време. Изгонена от комунистическия режим в Румъния, тя емигрира в САЩ и се отдава на милосърдие и социално ориентирана дейност. Следва пълното й разочарование от светския живот, става монахиня и завършва живота си като игуменка на основания от нея православен манастир в Пенсилвания.
Щастливите дни за княз Кирил обаче свършват през 1943-та, когато Борис III внезапно умира. Веднага след трагичната кончина на царя той е избран за регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември 1944 г. е извършен държавен преврат. Същия ден княз Кирил и другите регенти са арестувани заедно с още министри, депутати, интелектуалци, стотици българи. Присъдата на процеса над регентите и над министрите е произнесена от Народния съд в 4 ч. следобед - четвъртък, който в България се помни като „кървавия четвъртък“. За последните мигове на осъдените се узнава малко. В гробищата на София има паднали няколко бомби, отваряйки широки ровове. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945-а осъдените са накарани да слязат на малки групи в близост до тези вече готови ями. Убити са един по един.

Първо е разстрелян княз Кирил, после другите двама регенти.

„Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. Запазила съм жив спомен за черните воали, развявани от вятъра, носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища и това беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата родина.“ Това е написала в спомените си за този ден царица Йоанна.