Едно от най-забележителните дела на карловското гражданство в началото на XX век е изграждането на монументалния паметник на Апостола на свободата. През 1893 г. карловското дружество „Васил Левски“ си поставило за цел построяването на паметник на Дякона. Новоизбраното настоятелство на дружеството започнало да издава и вестник „Просвета“.
На 25 март 1902 г. то поставя на дневен ред въпроса за издигане на монумента. На общо събрание на 31 март, на което присъстват повече от сто души, се взема решение за избиране на комитет за изграждане на паметника. В ръководството му влизат: председател д-р Васил Генков, подпредседател запасният майор Стефан Мазаков, секретар Георги Петров и касиер Христо Хаджидимитров.
Председателят на дружеството доктор Васил Генков обявил подписка чрез вестника за набиране на парични средства за реализирането на проекта, които били събрани чрез дарения от родолюбиви българи. Държавата също отпуска средства, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.
На 15 януари 1903 г. е организиран конкурс за изграждане на паметника. В него участвали видни скулптори, архитекти и художници от цялата страна, а така също и от чужбина. На 6 февруари 1902 г. в София се отчели резултатите от конкурса. Пред журито с председател художника професор Иван Мърквичка и членове двама преподаватели в Рисувалното училище, двама архитекти и двама карловци от местното дружество „Васил Левски“ се представили с макети и проекти няколко творци. Журито след обстойни разглеждания на представените работи не присъдило първо място и премия от 1000 лв. Второ място то присъдило на Андрей Николов, който по това време бил студент в Рисувалното училище. Той е премиран с парична награда от 300 лв. На трето място бил класиран проектът на изтъкнатия карловски архитект Никола Лазаров.
На 4 май 1903 г. в Карлово се организирал втори конкурс за изграждане на паметник на Васил Левски. На новия конкурс заедно с първите шест проекта участват още девет. В крайна сметка са избрани четири от проектите. Журито в състав д-р Васил Генков, Васил Александров, Димитър Ничев, Иван Ангелов и Иван Травницки се събрало в салона на Женското дружество и решило: дава първа награда на проекта на скулптора Марин Василев с мото: „Нам свобода и човешки правдини трябват“, и изпълнението на паметника се възлага именно на него. Втора награда получава „Съзаклятие“, отново на Марин Василев, трета и четвърта са дадени на Жеко Спиридонов и Андрей Николов.
Мястото на паметника е определено на стария градски площад, където турците издигат първата бесилка по време на Страшното клане от 20 юли 1877 г.
Авторът на паметника Марин Василев е роден през 1867 г. в Шумен. Заедно с Жеко Спиридонов заминава за Чехия, за да учи в каменоделско, скулптурно училище в град Хоржице до Прага. След завръщането си у нас известно време е учител в занаятчийското училище в Княжево. По-късно заминава за Мюнхен, където е приет в Художествената академия, в класа на известния скулптор проф. Сириус. След нейното завършване става един от първите български скулптори с академично образование. Сред най-известните му творби са барелефът на Георги Раковски и проектът за паметник на Възрожденска България.
При полагането на основния камък на паметника на 15 май 1903 г. в Карлово е организирано голямо тържество, на което присъстват княз Фердинанд, премиерът, министри, пловдивският митрополит, военни и общественици.
На него се разиграва една паметна случка с главни действащи лица: княз Фердинанд и бившият опълченец и запасен майор Стефан Мазаков, който бил подпредседател на комитета за издигане паметник на Васил Левски. Случката е описана в книгата на Илия Маринов „Синове на отечествен дълг“.
В празничния ден княз Фердинанд приема на площада строя на воинската част, качен на бял кон. Майор Мазаков рапортувал на княза също на бял кон, без да слиза от него, като по този начин нарушил дворцовия етикет и устава. Освен това той отказал да целуне подадената му в ръкавица ръка на княза. Това било нечувано кощунство срещу коронованата особа и разгневило Кобурга, който не простил лесно нанесената му обида. На празничната вечеря князът не пропуснал удобния случай да критикува запасния майор за нарушаването на устава и дворцовия етикет.
Майор Мазаков запазил хладнокръвие и му отвърнал: „Ваше височество, не забравяйте, че се намирате в родния град на великия Апостол на свободата, който не признаваше никакви етикети, освен служенето на своя народ!“.
Монархът останал сконфузен и още същата вечер напуснал Карлово.
Марин Василев само за две години изгражда монумента и той е открит на 12 август 1907 г. Скулпторът изобразява Апостола в цял ръст, с револвер в ръка. До Левски е застанал ревящ лъв. От трите страни на паметника изписват със златни букви имената на над 800 карловци, загинали в Страшното.
На скулптора проф. Марин Василев дължим паметника на Левски в Карлово
Все още няма коментари