Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев. Той е виден български белетрист и мемоарист, известен с участието си в интелектуалния кръг „Мисъл“, а и с близкото си приятелство с Пейо Яворов.
Последните години от житейския път на Кремен (60-те години на миналия век) са белязани от самотата и изолираността от значимите културни събития в страната. Белетристът често е упрекван от литературната критика заради „дребнобуржоазния характер“ на мемоарно-документалната си книга „Романът на Яворов“, която за сметка на това събужда интереса на широката читателска публика.
Кремен пише едноименния си роман в продължение на 30 години, като успява да изгради един пълнокръвен образ на характера и душевните терзания на известния поет. Обрисуваната картина на семейните отношения между Яворов и Лора Каравелова през погледа на свидетел и участник в драматичните събития привлича дълготрайно общественото внимание и достига до рекорден тираж в размер на 80 100 книги.
Романът на Михаил Кремен се превръща в сензация без аналог в дотогавашното културно развитие на страната, понеже показва една интимна съдба като отражение на една цяла епоха.
Животът на мемоариста също е изтъкан от превратности – щастливи моменти, непрежалими загуби и професионална работа. Михаил Кремен е роден в град Оряхово на 1 декември 1884 година. Останал сирак на петгодишна възраст, израства в учителското семейство на втория си баща, което се мести в различни градове – Варна, Разград, Шумен и Ямбол.
Средното си образование Кремен завършва в Сливен, а след това продължава висшето си в Софийския университет, като там записва славянска филология. На два пъти е изключен от университета – през 1905 и 1907 година, което е основание да продължи следването си в чужбина – Загреб, Цюрих и Мюнхен. След завръщането си в България започва работа като библиотекар в Народната библиотека, но възрожденският му дух и морални ценности го водят до епицентъра на редица паметни исторически събития. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, а заедно с Гео Милев воюва на Южния фронт.
По време на погребението на Иван Вазов той е сред тези, които имат честта да носят ковчега на народния поет. След края на Първата световна война упражнява учителската професия в София до 1920 г. През същата година се насочва към импресарска дейност и търговия с музикални инструменти, основавайки фирмата „Кремона“.
Под влияние на интелектуалците от кръга „Мисъл“ Кремен печата първия си разказ „Един ден“ през 1903 година в книжка 10 на списание „Мисъл“. Следващи негови публикации са разкази в списанията „Демократически преглед“, „Ново общество“, „Съвременник“ и др., излезли по-късно в сборник „Схлупени стрехи“ (1914).
След сближаването си с Яворов Михаил Кремен твори студията „В полите на Витоша“ и нейните критици“ (1912). Впечатленията си от Междусъюзническата война описва в мемоарната новела „Брегалница“ (1921, 1946, 1955), а след 9 септември 1944 година се отдава предимно на писателска дейност. Най-значимото му произведение остава мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“ (част I – 1959 г., и част II – 1965 г.), като вторият том на „Романът на Яворов“, както и есеистичният сборник „Портрети с цветни моливи“ са издадени чак след смъртта на писателя.
Сензационна и трагична, завършилата със самоубийства връзка на Яворов и Лора е всъщност една от най-вълнуващите и мистериозни глави от историята на българската литература. Тяхната трудна любов е и най-силната пиеса на драматурга Яворов, написана и поставена от самия живот. И днес тя вълнува мислите на поклонниците на неговото творчество и тревожи умовете на изследователите на живота на големия поет. „Романът на Яворов“, издаден и от „Милениум“, е плод на голямата обич на приятеля на Яворов – Михаил Кремен, на желанието му да разкаже чистата истина за даровития си съвременник и може би на неговото чувство за вина. Защото именно кокетната съпруга на Кремен – Дора, става формалният повод за самоубийството на Лора. Влюбена до безумие и ревнуваща лудо мъжа, когото трудно си е извоювала, красавицата с аристократична осанка не може да преживее, че душата му не й принадлежи напълно. Поезията и прозата, светският живот и революционните копнежи, любовта и ревността, жаждата за щастие и инстинктът към самоунищожение се преплитат в мемоарно-документалния роман, който от десетилетия е магнит за вниманието на читателите. Художествено издържана, интимна и лична, тази книга е и вярно отражение на нравите на епохата. „Животът на прочутите хора е всякога по-интересен от най-интересните герои в измислените романи“, казва авторът и създава класика, съизмерима с най-добрите образци в жанра на мистерията и романса.
„Проблемът Лора – Яворов“, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на творческите си сили.“ Кремен ни убеждава „че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия. Опита ли се някой да разнищи тайната в полза на поета, повечето повтарят някогашната извънсъдебна присъда, че Яворов е убиец на жена си.“ Писателят успява да обори чрез документи, факти, спомени – свои и на десетки приятели, съвременници и свидетели в съдебния процес, тази клевета – „тая жестока, хлевоуста мълва“, която безпокои духа на великия покойник.
Все още няма коментари