Майката на Вазов изгонила жена му Атина Болярска

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Той е Патриарха на българската литература. Поет, белетрист и драматург. Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка във всички литературни жанрове.

Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и ѝ иска прошка: 

„Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил теб да изпъдя“.

След което подава молба за развод. Но разводът се протака и Вазов умира женен.

Когато се жени за Атина Болярска през 1890 г., Вазов вече минава 40-те. Избраницата му произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И е много красива.

Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“. 

Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство. Но се разделят след малко повече от година.

Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове.

Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един „кусур“: нейната алчност.

Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си.

Да не забравяме, че тя е любимата племенница на митрополит Климент (Васил Друмев). Един приятел на поета – Атанас Илиев, разказва, че още преди венчавката тя пита годеника си: „Иванчо, колко получаваш?“.

Той отговаря: „Ами 500-600 лева.“ „Е, ами как ще живеем с тези пари?!“ – разочаровано възкликва тя.

Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата.

Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо може да бъде разместено или изхвърлено от патриархалния ѝ домашен свят.
А що се отнася до сина ѝ, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му.

Така започва тиха в началото, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща.

Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена.

В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:

„Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите“!

В прочутата си изповед пред литературния историк проф. Иван Шишманов след години Вазов споделя: 

„Майка ми беше светица по доброта на душата, тя искаше, напротив, и настояваше да се съберем. Аз не рачих. И имаше защо“.

Вазов не крие, че двамата с Атина нерядко се карали, особено след като забелязва, че жена му е обект на постоянно и доста безогледно ухажване от страна на някакъв гвардеец.

Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението.

Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си. В единственото запазено писмо на Атина до Вазов четем:

„Милий, възхитителний Иванчо, не съм ти се сърдила цели 7 години и не ти се сърдя и сега, макар ти тъй безцеремонно и да ме изтика от дома си. И не ми минава през ума да диря друг мъж… Прибери ме. Ний ще заживеем един примерен живот, че и света ще зачудим. Хем с един масраф ще бъдем два пъти младоженци – веднъж подир венчавката, друг път подир помирението“.

Той обаче не ѝ отговаря и повече не я търси. Атина умира на 80 години от побой, нанесен ѝ от нейните съседи.

В живота му се появяват други дами, а накрая среща и „жената на живота си“ – писателката Евгения Марс. 

Известен и тачен от цял народ и освен това доста представителен на вид, направо красив, Вазов е много харесван от жените.

И през целия си живот има завидни успехи сред тях. Запомнени са имената на покръстена еврейка Катерина, на румънката Магдалена Крецу, на една полякиня, в която е влюбен и бъдещият премиер Стефан Стамболов, на туркинята Руфие от шантана в Русе. Успява да вкара в леглото си и съпругата на белгийския инженер Бош – доста завехнал старец, докато тя е същинска тигрица. Отнема и държанката на мъж от Далмация на име Джовани – българка, родом от Самоков. Вазов започва любовна връзка и с перничанката Струмка.

В Берковица, където през 1880 г. е назначен за съдия, 29-годишния Вазов отново се залюбва с туркиня, този път – Фатме.

В Пловдив, където живее от 1880 до 1885 г., Вазов изживява бурна любов с хазяйката си Ефимия – гъркиня, чийто дом по онова време е на мястото, където днес е хотел „Тримонциум“.

По време на разходка в Хисаря пък поетът среща поредната фатална жена – Пелагия Милкова, гъркиня по майка, с която прекарва две незабравими години.

Следва красив любовен роман с една госпожица от Пазарджик на име Мария Великова. Но най-продължителна е авантюрата му с Вера Алексеевна Тимони – прелестна, интелигентна 25-годишна дама, чийто съпруг е заточеник в Сибир.