Кольо Добрев подарил на Татарчев пистолет

Бившият главен прокурор Иван Татарчев беше братовчед на Андрей Луканов, но го гонеше до дупка. До последно обвинител №1 не се отказа от двата си най-сладки порока – виното и жените. Впрочем Татарчев винаги си е падал по водката – особено руската, твърдят негови съвременници.

Всяка вечер “отгърмявал” минимум два “стакана” от огнената напитка в компанията на стари авери. Заради бохемските му навици, култивирани и поддържани с десетилетия, банковата му сметка била почти празна. Но откъм имоти покойният обвинител №1 на България не можел да се оплаче. Имал огромен апартамент на столичната улица “Гурко” с прилежащ гараж, още едно жилище в София, къщи в провинцията, както и вехта шкода.

Градските легенди разправят, че магистратът е отглеждал с невероятна любов и грижа в дома си няколко котки, за които сам твърди, че са били по-предани от жените му.
Според близки на ексглавния прокурор кончината на дългогодишната му приятелка – хируржката Лили Манова, подкопала и без това сериозно разклатеното му здраве. Разведената докторка, която има две деца, бе неговият ангел хранител – компаньонка, душеприказчик, секретарка, дори шофьор. И бодигард също, тъй като Татарчев редовно получавал заплахи за живота си.

Особено любопитното е, че Татарчев и изгората му страдат по едно и също време от тежка дископатия. Но докато гръбнакът на юриста е опериран в Хюстън, където му слагат и 7 байпаса на сърцето, лекарката не усещала почти никакви болки. И чак когато положението станало нетърпимо, постъпила в болница. Оказва се, че има опасно увреждане на гръбначния мозък и всеки момент може да се парализира. Само спешната намеса на известен хирург, личен приятел на Татарчев, я спасява от инвалидната количка и удължава с няколко години живота й.

Когато д-р Манова угасва, бившият главен прокурор развива тумор в мозъка и е опериран в “Пирогов”. След няколко месеца обаче коварното заболяване отново се проявявя и той изпада в кома, от която ту излиза, ту отново влиза – до фаталната предколедна нощ на 2008-а, когато 78-годишният му организъм най-накрая се предава.
Приживе около колоритната личност на мастития правист се носят слухове, достойни за “Книгата на Гинес”. Злите езици му приписват приятелство с Ерджан Рашид – Роко, с Илия Павлов, с братята Галеви и Иво Карамански. Потвърдена от личното му признание обаче се оказва само дружбата му с покойния вътрешен министър Николай Добрев, който му подарил малък елегантен пистолет.

По едно време уж го били изловили “на маса” да сваля правителството на Иван Костов в комбина с тогавашния руски посланик у нас. Авторът на скандални романи Петър Христозов пък го обвини, че докато бил адвокат в Разлог, е разследван за убийството на свой приятел – д-р Банчо Банчев. Татарчев, разбира се, опроверга поредния удар под пояса “с аргументи и факти”, пояснявайки, че лекарят бил усмъртен от някакъв циганин, който е заловен и тикнат за 10 години в кауша. Според него обаче убийството било политическо, защото властта искала да го дискредитира, а и след промените се оказало, че наистина е фигурирал в групова разработка на ДС под кодовото название “Диваци”. “Органите” го бройкали заедно с неговия набор Асен Тасев от Банско, по-късно кмет на Русе, тъй като си били навили на пръста, че двамата авери подготвят бягство зад граница. Острият език, решителният нрав и не особено изисканите обноски на Иван Татарчев, както и фактът, че никога не сложи наколенки пред силните на деня, му спечелиха и цяла кохорта могъщи врагове – Андрей Луканов , Богомил Бонев, Симеон Сакскобургготски, Иван Костов, “орионката” Веска Меджидиева, която така и не можа да докара “в чувал” от ЮАР, подобно на Огнян Дойнов.

После се разбра, че с Луканов били братовчеди, но точно по каква линия, остана загадка. Ексглавният обвинител обаче запази негативните си чувства към Луканов и подметна злъчно пред пресата, че той е можел да се сети по-рано за роднината си – например когато чукал камъни по кариерите, а не чак когато му взели международния паспорт и го откарали на “Развигор”. Сложни бяха и отношенията на Татарчев с ВМРО. От една страна, Татарчев бе наследствен “македонист” до мозъка на костите си, от друга - не търпеше мекеретата в организацията и често ги обругаваше пред медиите.

Единствено с Бойко Борисов заровили томахавките след среща по вечерно време в заведение, стопанисвано от сина на покойния бивш военен министър Александър Сталийски, твърдят съвременници. По време на мъжката беседа генералът го попитал защо го хули, при положение че неговият дядо също е жертва на Народния съд. “От този момент спирам!”, обещал Татарчев, явно развълнуван от изповедта на Борисов.

До фаталния обрат на болежките му ексглавният обвинител адвокатстваше на елитни и не толкова нашенци, като някои от делата му бяха, меко казано, екстравагантни.
Истината е обаче, че Татарчев бе принуден да адвокатства до преклонна възраст заради обидно ниската си за професионалист и магистрат от неговия ранг пенсия - 490 лв.



ДОСИЕ

Иван Николов Татарчев е роден на 29 август 1930 г. в София. Завършва право в Софийския университет, но по политически причини не му разрешават да упражнява професията си. Четири години е принуден да чука камъни и да работи по строежите. “Аз съм строил центъра на София. И на ЦУМ съм работил, на партийния дом. Разбира се, в подземията не са ме пускали, на горните етажи съм дялал камъни, правил съм фуги, висял съм като маймуна по скелетата на ЦУМ, на най-горния етаж. Не съжалявам за това, защото много неща преосмислих. Оттогава за мен не е важно кой каква длъжност заема, какво образование има, какъв пост, а каква личност е. Аз имах приятели от всички класи и съсловия. Едни от най-близките ми приятели бяха хора от народа”, доверява магистрът. Малцина знаят, че истинското име на Татарчев не е Иван, а Светозар. Именно така са го кръстили родителите му, но дядо му по майчина линия – Иван Крафти, завел дело и дал на внука си своето име. Иван Крафти е преселник от Бесарабия, бил е съдия и става първият главен прокурор на България след Освобождението.