Когато нямаше вода и се поздравявахме с „Честита баня“    

Мнозина от по-възрастните може би си спомнят как по времето на соца често нямаше вода във всеки дом и се зареждахме с драгоценната течност от няколкото квартални чешми. Докато в „белите страни“ един от основните показатели за благополучие и хигиена беше количеството на изразходваната вода за битови нужди, тогава у нас това бяха броят на съдовете с резервна вода в кухните и мазетата. Ходехме в неделя на баня или се къпехме вкъщи, с чайници, в коритото и със свинския домашен сапун. След това се поздравявахме с „Честита баня“ – единствени в света, може би?!

Редяхме се на опашки с кофи, туби, бутилки и дамаджани, а когато чешмите не течаха (и тогава имаше режим), ги оставяхме в близост край тях, за да пазят ред при пълнене след нейното пускане. Спомням си как през зимния период, за да не замръзнат, оставяха чешмите да текат на тънка струйка, като впоследствие се прибягна до направата на малки отвори в долната част на крановете, откъдето водата съскаше до пролетта.

Днес в кварталите няма улични чешми, но все още има населени места с воден режим поради нейния недостиг. Пием бутилирана вода и оставяме празните туби и бутилки под път и над път, но не за да пазят ред и бъдат напълнени отново, а за да покажем нашето престъпно отношение към чистотата на природата.
 
Антон Цаневски, Велико Търново