Христо Топракчиев – първата жертва на българските ВВС

„Ще се боря и ще страдам за правдата, докато се сломя. Да сложа по-скоро край на този пропит със сълзи обществен строй. В борбата и само в борбата е животът! Да си доволен от всичко, да ти е добре и да си сит – та това е животинско. Щял съм да страдам, щял съм да стоя гладен... Ами ще стоя, щото го изискват идеалите ми. Аз никога няма да поставя интересите си по-горе от идеалите си. Младенчески фантазии – ще каже някой може би. Но аз не искам да ставам млад старик“.

Христо Андреев Топракчиев – един човек, един пилот, един герой, едно име в авиацията, чийто принос хората помнят. Той прави големи пробиви във въздухоплаването и оставя следа в историята ни. Посмъртно е повишен в чин капитан, като е първата жертва, която българските военновъздушни сили дават в историята си.

Българският летец е роден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Учил е във Военното училище и е произведен в чин поручик. Участвал е в конкурс за авиатори. След като бива одобрен в този конкурс, Христо заминава в училището на Луи Блерио във Франция. Това става през пролетта на 1912 г. Заедно със Симеон Петров разработват нова технология за кацане със спрял двигател за пръв път в света. Точно тази методика се използва и в програмата за обучение на пилоти на Луи Блерио. Заради проявения уникален подвиг на българските пилоти френските пощи издават специални пощенски картички, изобразяващи самолет „Блерио XXI“, а в горния ляв ъгъл – медальон с образите на офицерите.

Самият Христо Топракчиев произхожда от революционен род. Неговите предци са участвали в Национално-освободителното движение, когато османското иго е било сковало в страх всички хора по нашите земи и повечето така и не са се противопоставяли на насилието. Но години след Освобождението най-големият страх на хората се сбъдва отново – започва война. Българските вестници отбелязват, че авиацията не е само „спорт и атракция“, но и сериозно средство за борба. В отсъствието на Радул Милков Христо Топракчиев е назначен за командир на Аеропланното отделение. В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., поручик Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Ден преди това Радул Милков и Продан Таракчиев осъществяват първия в историята на Европа боен разузнавателен полет. За разлика от своите колеги и приятели Христо, с цялата си смелост, лети ниско и с тези свои действия подплашва до смърт елитните турски войски. По време на войната българската авиация разполага с 23 самолета. При обсадата на Одрин българските военни летци използват руските бомби „Гелер“ и български бомби.

Два дни по-късно Радул Милков споделя: „Днес, 19 октомври 1912 г., е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава участ на авиатор-герой никога не бих могъл да си помисля...“.

Това е датата, на която поручик Топракчиев се разбива със самолета си по време на бойна задача близо до летището. Така той се превръща в първата жертва на българската военна авиация на крехките 24 години. Погребан е с почести и бива произведен в чин капитан посмъртно заради неговите храбри дела. Днес неговият гроб се намира в Свиленград.

И днес историците на българската авиация спорят за това дали летецът е загинал след боен полет над Одрин, в който е пускал пропагандни листовки, или при тренировъчен полет на летището. Има дискусия и за това какви може да са причините за разбиването на самолета му. Някои смятат, че е жертва на саботаж, други твърдят, че е бил прострелян и не е имал възможността да приземи самолета, трети, че самолетите, на които летят българските летци, са некачествен внос и независимо че предния ден той лично е ремонтирал своята машина – тя е дала фатален дефект, довел до смъртта му.

На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: „Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев.“ Той загива при облитане на своя самолет „Блерио“, руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.

Предположение за причината за катастрофата е отказ на двигателя или неправилно монтиран хоризонтален стабилизатор.

Но каквато и да е причината за трагедията, хората знаят за него и ще помнят името му вечно – името на един невероятно храбър човек и изкусен и изобретателен пилот. Дори и мъртъв, този балкански орел ще остане неповторим с величието на силния си дух.

В негова памет през 2005 г. улица в софийския район „Искър“ е кръстена на летеца. В градския парк на Свиленград се извисява паметник на Христо Топракчиев в цял ръст заедно с постамент, на който е изписано името му и делата му. В неговия роден град Сливен е поставен бюст-паметник на военния герой. В Божурище училището носи неговото име – СУ „Летец Христо Топракчиев“. Предложение за името на училището прави Ганчо Манчев – капитан от авиацията, а след 9 септември 1944 – генерал. Той предлага училището да носи името на Христо Топракчиев, който е и първата жертава на авиацията в света. Така се е смятало, но после става ясно, че първата жертва в света е Пиетро Манзини, само четири месеца по-рано.