Ходехме на екскурзии до ГДР и Чехословакия, за да си купим рокли за абитуриентския бал  

Баловете днес не са това, което бяха. През 60-те години на миналия век имаше традиция преди празничната абитуриентска вечер да се правят серенади под прозорците на учителите няколко вечери подред непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се пееха на живо от учениците в съпровод на китара. След серенадата те бяха канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която трябваше да изключва алкохол. Естествено, това често не се спазваше.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписваха за спомен белите си униформени ризи. Следваше изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочиташе своето напътствено слово. Правеха се снимки за спомен и албум с посвещения. До началото на 70-те липсваше превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

Година преди бала родителите започваха да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходеха на екскурзия в ГДР, Чехословакия, Румъния. Момичетата от провинцията най-често пътуваха до София, за да си набавят дрехите за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ и фирмения магазин на завод „Витоша“. През 70-те момчетата носеха костюми конфекция главно от варненския завод „Дружба“, който беше най-реномираният производител на мъжка мода по това време. Но в повечето случаи дрехите за празника се шиеха специално. Не от желание да си различен от останалите, а просто защото конфекцията по магазините беше дефицит. За модели девойките ползваха кройките от „Бурда“ и „Некерман“ и „Прамо“. Популярните платове за рокли бяха жоржет, тафта, шантунг, кадифе, естествена коприна. През 80-те много актуално беше ламето.

Абитуриентките за първи път в живота си обуваха силно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите бяха с букли, падащи до раменете. Гримът беше пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползваха парфюми като „Бич Може“ и „Беата“. Те заедно с крема „Нивея“ се продаваха през лятото на черно по плажовете от полски курортистки.

Вече готови, абитуриентите дефилираха по главната улица на града и се отправяха към най-представителния ресторант.

Баловете от онова време бяха доста по-скромни. През 60-те години в по-малките градчета те се правеха дори и в училищния стол. Вечерята беше ала „Балкантурист“, но на кого ли му пукаше за нея, важен беше купонът. Музикалното оформление се състоеше предимно от българска естрада: Лили Иванова и Емил Димитров, Йорданка Христова, Борис Годжунов, Богдана Карадочева. По-късно вече се включваха и някои западни групи.