Иван Вазов спасява брат си от Чуждестранния легион

В огъня на Сръбско-българската война от 1885 г. изгрява звездата на младия офицер Михаил Вазов. Той е по-малък брат на народния поет Иван Вазов. Роден е в семейството на Съба и Минчо Вазови през 1862 г. в Сопот. От малък е закърмен в гореща любов към Русия и своето Отечество, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.

През Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. става свидетел на ужасните кланета, които извършва аскерът на Кямил паша и башибозука в родния му град, жертва на които става и баща му, посечен в местността Бойкова нива край река Леевица.

След Освобождението Михаил отива да живее при чичо си Кирко в София и започва работа като чиновник. Бате му Георги Вазов в свое писмо го съветва да стане юнкер, после офицер.

Двайсетгодишен, на 15 декември 1882 г. Михаил му отговаря, че се отказва „да преследва тази мисъл“. Той бързо разбира, че тихата, канцеларска работа не е по вкуса му, и решава да замине със спестените си пари за Париж, за да види малко свят.

Скоро обаче парите му свършват и Михаил Вазов, нямайки друг избор, се записва във френския Чуждестранен легион, с който заминава за алжирския град Оран, в Северна Африка. В легиона служат всякакви люде, авантюристи, международни аферисти и дори избягали затворници от различни националности. В продължение на година и половина Михаил Вазов служи сред жежките пясъци на пустинята. Отчаян от нечовешките натоварвания в легиона, Михаил моли бате си Иван Вазов и благодарение на застъпничеството му се завръща законно в България.

Същата година постъпва като войник в 1-ви пехотен Софийски полк. За примерна служба е произведен в унтерофицер.

Когато сръбският крал Милан нахлува вероломно на 2 ноември 1885 г. с войските си в България, старши унтерофицер Михаил Вазов е командир на полурота от 1-ви Софийски полк. Както някога Наполеон Бонапарт произвеждал направо на бойното поле в офицерско звание проявилите се геройски в сраженията войници, така и Михаил Вазов бил произведен в първо офицерско звание подпоручик след боя на 19 ноември 1885 г. край Пирот и награден с орден „За храброст“.

През краткотрайната, но кръвопролитна война той взема активно участие и се проявява като храбрец в боевете при Гургулят и Бански дол, в които отрядът на капитан Христо Попов задържа настъплението на Моравската дивизия на сръбската Нишавска армия. Забавяйки настъплението на сърбите, отрядът на капитан Попов дава възможност на Южнобългарските войски, след един невероятен преход, да пристигнат на Сливнишката позиция точно навреме и да атакуват от движение противника, като по този начин решават изхода на сражението.

При последвалото контранастъпление на Българската армия, в боя при Южен Черни връх на 15 ноември 1885 г., с гола сабя в ръка Михаил Вазов повежда бойците от своята рота в атака и обръща сърбите в паническо отстъпление.

След победоносния край на войната той продължава службата си като офицер в 1-ви пехотен Софийски полк. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват държавен преврат и детронират княз Александър Батенберг. Те го изпращат с конвой от юнкери от Военното училище до Оряхово, откъдето с кораб по Дунава е екстерниран до руското дунавско пристанище Рени.

При вестта за извършения преврат председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и началникът на Пловдивския гарнизон – подполковник Сава Муткуров, организират светкавично противодействие на превратаджиите. Към столицата тръгват верните на княза южнобългарски полкове.

Организаторите на преврата майор Петър Груев, майор Атанас Узунов, майор Олимпий Панов, капитан Радко Димитриев, ротмистър Анастас Бендерев и капитан Георги Вазов разпускат своите части, за да не се пролее братска кръв, оттеглят се от София и емигрират в чужбина.

По време на тези драматични събития подпоручик Михаил Вазов се намира в Софийския военнополеви лагер. Контрапревратаджиите нахлуват в София и първата им работа е да изпратят спешна телеграма до детронирания княз да се върне обратно в столицата.

Второто им дело е да се саморазправят жестоко с офицерите, дръзнали да свалят княза от престола. Една част от тях са хвърлени в затвора, където са инквизирани жестоко. Други, за да се спасят, минават в нелегалност и напускат пределите на страната.

Подпоручик Михаил Вазов не участва в заговора. Той изпълнява своите задължения в лагера на полка край София, когато разярена група контрапревратаджии тръгва да търси капитан Георги Вазов, за да се саморазправи с него. Един военен от Софийския полеви лагер, разбрал, недоразбрал кого търсят, услужливо посочва с пръст подпоручик Вазов и извиква: „Ето го там Вазов!“

Озверелите преследвачи се спускат към офицера, застанал с гръб към тях, и го повалят с няколко куршума. Едва след това те разбират, че убитият не е капитан Георги Вазов, а брат му Михаил. Така близо до мястото, където днес се извисява Руски паметник на площад „Македония“, 24-годишният подпоручик Вазов е убит по погрешка.
По този начин е прекъснат трагично житейският път на този храбър, млад офицер, който става единствената жертва по време на контрапреврата. По-късно е повишен посмъртно в звание капитан.

Ако черната ръка на убийците го бе пощадила, след време може би той щеше да се нареди рамо до рамо до своите бележити братя – генералите Георги и Владимир Вазови, които покриха имената си с неувяхваща слава във войните за национално освобождение и обединение.