Гена Димитрова искала да се самоубие    

Светът нарича голямата оперна певица Гена Димитрова (1941-2005) „дива“ заради божествения ѝ певчески талант. Природата я е надарила с могъщ, феноменален и „неземен“ глас – драматичен сопран. И още – с едно изключително българско постоянство, с воля и творческо търсене – за непрекъснато усъвършенстване. Гена не преживя обаче загубата на любимия си Жоро. Съпругът ѝ Георги Стойков загива в зловеща автомобилна катастрофа.

„Сцената спаси Гена Димитрова да не скочи от балкона, както всеки ден споделяше след смъртта на съпруга си Жоро, че иска да направи.“ Това споделят приятели на голямата оперна певица, цитирани от изследователката Лили Ангелова. Сестрата на Гена и осиновената ѝ дъщеря Милена Стайкова остават най-близките ѝ хора до последно.

„Само по телевизията виждам красотата. За себе си никога не съм имала отпуска за тези повече от 20 години. Стоя затворена. Хората мислят, че си живеем живота популярните личности, а всеки слънчев ден за мен е една нова ангина, цял живот съм страдала от гърло. И да ти кажа, че Жорко умря и на мене ми остана една буца в гърлото, че ние никога не отидохме на море. Всяко лято се борехме да завладеем нов театър, ново място.

Когато се качваш, нямаш право да се спираш или да се обръщаш назад“, споделила в последния си разговор с близките великата Гена.

Когато съпругът ѝ си отива след автомобилна катастрофа, певицата е в Бирмингам. Обажда се сестра ѝ и я лъже, че мъжът ѝ е още жив.

„Жив е, жив е, но трябва да се върнеш“ – казва ѝ тя.

Гена наема частен самолет, вътре – пилотът и тя. На летището сестра ѝ съобщава: „Няма го Жорко вече.“

„От всички колеги тогава толкова телеграми получих. Но най-много ме вдигна Лучано Павароти с думите: „Гена, знам, че ти е мъчно, и знам, че не ти е минало още от погребението, и знам какво Жоро представляваше за теб, но те съветвам – тръгни веднага! Нито един ден не стой след това вкъщи! Само сцената ще те спаси, ако не, всички ще минат през трупа ти!“

Именно този съвет изпълнява великата ни певица по спомени на осиновената от нея дъщеря – Милена Стойкова. Всъщност Милена е дъщеря на сестрата на Гена, но е осиновена от оперната ни прима, когато момичето е на 12 години. Гена не изоставя кариерата си, за да бъде неотлъчно до детето, но ѝ осигурява материална стабилност. Подарява ѝ всичките си бижута. На практика Милена е наследница на всичко, което приживе оставя Гена Димитрова. Приживе леля ѝ я изпраща да учи във Виена, където двамата със съпруга си Жоро вече имат апартамент.

„Леля прехвърли музикалните си амбиции към мен, като първо ме записа да свиря на пиано, а след това да изпълнявам поп музика, но и за двете не смятах, че имам талант. Сега си намерих мястото в операторското майсторство“, споделя наследницата на Гена Димитрова.

Според нея най-голямото хоби на майсторката в оперното пеене било да прави хороскопи на всички, които харесвала.

„Именно затова купуваше навсякъде по света астрологическа литература“, казва Стойкова. Тя смята, че единствените, които държали леля ѝ на крака да не се срине след смъртта на Жоро, били всъщност учениците ѝ.

„Гена ни приюти да живеем в софийския ѝ апартамент на улица Московска“. Викахме ѝ госпожо, готвеше ни, говорехме като с родител, живеехме с нея постоянно“, спомня си за нея талантливата монголка Баясгалан Дашням, която прави кариера в операта у нас и по света.

Когато я настига коварната болест, Гена Димитрова до последно крие от близките си, че е обречена. Заминава на изследвания и лечение в Милано, придружена единствено от нейна близка приятелка, която е лекарка. Великата оперна прима прекрачва с достойнство в отвъдното – умира в онкологична клиника в Милано на 11 юни 2005 г. Вестта обикаля за броени часове света. Гена Димитрова е погребана в България по изрично нейно желание приживе. Миланската скала изразява почитта си към своята дългогодишна звезда още в деня на нейната кончина, като посвещава на нея най-новата си премиера – „Бохеми“ от Пучини.

„Много неща не съм успяла да направя през живота си, но съм привилегирована – Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, все бях отгоре. Животът, който живях, беше жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина“, казва в едно от последните си интервюта оперната прима, сякаш предусещайки своя край.