Дора Габе признала Батето за праправнук

В българската литературна история името на Дора Габе е останало не само с красивата й поезия, но и с интересния и дълголетен живот, на който тя се радваше повече от 98 години. Всъщност с рождената дата на лиричката са свързани няколко мистификации. В различните енциклопедии и справочници са посочени три рожденни дати на поетесата – 1883, 1886, 1888.
 
Злите езици в писателските среди, още докато Дора Габе бе жива, говореха, че поетесата е поправила в някой от старите си паспорти цифрата 3 на 8, защото това ставало много лесно. По-късно, когато паспортите у нас пак се сменяли, Дора Габе поискала да променят официално датата на раждането й на 1898, защото в кръщелното свидетелство грашката била сторена още от свещеника в родното й село Дъбовник, Варненско. Така или иначе, с годините на поетесата вървяха много шеги, а тя доживя до 98 (официално), а според съвремениците си – прескочи и стоте.
Когато правил анкетата си с известни български литератори професор Иван Сарандев се осмелил (в името на науката!) да се обърне към класичката със скандалния въпрос: “Може ли да попита човек на колко сте години?”. На което получил многозначителния и лаконичен отговор: “Може”, придружено с деликатно мълчание.
В най-младите и години от красивата Дора се разтуптявало сърцето на самия Пейо Яворов. Влюбеният поет й е писал десетки писма, част които тя отвори за публиката малко преди смъртта си.
През 1905 г. Яворов разкрива душата си: „Аз ви обикнах от първото виждане и се уплаших от вас. Дора, колкото по-силно ви обиквам, толкова вече се чувствам длъжен да ви направя едно предупреждение – додето съм с ума си поне! Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете! Недейте се показва скоро в София – за да не стане някоя междуособица зарад вас”!
В това време Дора Габе била само 19-годишна и минавала за една от видните красавици в столицата. С източената си шия, смолистата коса, свита на кок, с красиви очи на гръцка богиня, тя карала софийските кавалери да се обръщат след нея.
Поетесата през 30-години направила много за своя роден край – Добруджа. След несправедливия Ньойски договор южнодобруджанските земи останали извън пределите на България. Дора Габе в качествето си на българска поетеса и членка на Пен-клуба няколко пъти ходила до Чехословакия, за да обработва тамошното обществено мнение за справедливата българска кауза. За нея се отваряли вратите на всички висши политици в Чехословашката република. В двореца Храдчани я приел лично президентът Томаш Масарик. Дора надълго и нашироко го запознала с отчаянието на българите живеещи в Добруджа под управлението на румънския крал. Разговорът бил достатъчно конкретен – президентът Масарик искал от поетесата подробности за озлочестените българки, за колонизаторската политика на Букурещ срещу нашите селяни в Силистренско и Добричко. Разказът на българската поетеса докарал в очите на чехославашкия държавен глава чистосърдечни сълзи на жалост и разбиране. Дора Габе дори разказва, че Масарик избърсал сълзите си с нейната бяла кърпичка...”. Сълзите на президента не отишли напразно – след време европейското обществено мнение наложило Южна Добруджа да бъде върната в пределите на Царство България. Принос за това имала и поетесата Дора Габе.     
Фамозният плейбой на всички времена Иван Славков бе един от любимците на голямата лиричка. Сам той обичаше да разказва, че веднъж един от разговорите между него и почти столетната поетеса продължил близо четири часа. От Дора Габе Батето като шеф на БНТ научил много за живота. В богатата си домашна библиотека Славков пазел поетичния сборник “Глъбини” на легендарната поетеса, подарен му през 1978 г. с посвещение-автограф. То е многозначително: “На другаря Иван Славков - мой праправнук! С благословия – Дора Габе, 1978 г.”
Дора Габе бе особено обичана сред децата. Детските й книжки събираха огромен интерес и се издаваха в добри тиражи. На едно честване на Седмицата на детската книга в Шумен излязла авторката пред своите малки читатели в местното читалище. Обърнала се към децата с напевния си глас:
- Децааа, коеее за човека е нааай-милотооо, нааай-блииизкото, нааай-скъъъпото?...
От залата децата се надвиквали:
- Партията, партията!
Дора Габе изчакала да стихне детската глъчка и без да трепне и един мускул на лицето й казала:
- Даааа, децааа! Но аз сега ще ви прочета стихове за майката!
И прочела с напевния си глас любимите за децата строфи...