Ана Козинарова от Клисура се хвърля в кладенеца с децата си

Всеки народ има своите героини в борбата за свобода и социален прогрес, с които се гордее и благославя. Франция има своята Жана д’Арк и Раймонда Диен, Испания – своята червена Пасионария, Германия – Роза Люксембург, Русия – Зоя Космодемянская и Лиза Чайкина.

Българският народ роди и откърми в мрачните векове на робството такива героини като легендарната Райна княгиня, Сирма войвода и баба Тонка Обретенова.
Сред тях името на великомъченицата на българската свобода от каменна Клисура, Ана (Цана) Козинарова едва ли говори много на широката аудитория. Но то отдавна се е превърнало в символ на саможертвата на една млада жена в страшните и славни дни на Априлското въстание от 1876 г.

Ана е родена през 1840-а в Клисура и се задомява рано за Никола Козинаров, на когото е родила четири мъжки рожби, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.
В дните на Априлското въстание през 1876 г., по време на Клисурската република, ръководена от местния революционен комитет „Братя Самуилови“ начело с Никола Караджов, тя споделила съдбата на всички клисурки, които редом с мъжете си се готвели за великото народно дело. Ана леела куршуми, пълнела фишеци, събирала храни, шиела четнически униформи и въстанически знамена. Когато Боримечката изпробвал на хълма над селото своето черешово топче и черковните камбани забили тревожно, тя изпратила своя мъж на позициите на Зли дол, за да брани селото от налитащия башибозук.

Ана и съпругът ѝ Никола живеели близо до Черковската махала на Клисура. Използвайки максимално факта, че в други селища на Карловския край не избухнало въстание, на 26 април жестокият карловски феодал Тосун бей събрал двехилядна орда от башибозуци и нападнал Клисура.

Въстаниците успешно отблъснали със залпове първия юруш на башибозука. Легендарният Нейчо Калъча свалил с изстрелите си няколко знаменосци от щаба на Тосун и това малко отрезвило настървените османлии. След кратко съвещание обаче те решили да разделят силите си и да обкръжат въстаналото село. Това довело до изхода на неравния бой. Башибозукът обходил по фланговете въстаническите позиции и с едновременен удар успял да ги пробие. Със смразяващи кръвта викове турците нахлули в непокорната Клисура и започнали да палят, грабят и безчинстват в долния му край. Това накарало обезумелите от ужас хора, нарамили по една бохча, да хукнат да се спасяват по пътя през Върлишница за съседната Копривщица.

Зълвата на Ана Козинарова, Ана Гуджелеева, като я видяла, че още стои на двора с четирите си деца и се чуди какво да прави, я подканила настойчиво да я последва. Ана обаче се подвоумила, защото мъжът ѝ, който бил на позицията и бил заръчал да не мърда от дома им без него. Когато видял, че обстановката станала неконтролируема и врагът нахлул в селото, той ѝ пратил хабер по пратеник да се спасява с децата. За зла участ пратеникът паднал убит още в началото на боя и така не могъл да изпълни заръката на Никола Козинаров.

Най-голямото момченце на Ана и Никола било на единадесет години, а най-малкото било току-що родено и само на 16 дни. В суматохата най-голямото дете тръгнало да бяга с леля си и братовчед си Методи. Усетила липсата му, Ана Козинарова хукнала след него и близо до къщата на баща си – Хаджи Бальо, го настигнала и върнала обратно. От мъжа ѝ нямало ни вест, ни кост.

В трагичните мигове на горест и покруса, когато озверелите османлии наближили къщата, тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход. Тогава събрала на двора около себе си като пиленца своите невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите ѝ по-големи момченца – Иванчо, Цанко и Петърчо, я слушали онемели и уплашени. Ужас късал сърцето на майка им. Писъците на озлочестени жени и на закланите деца и старци се впили като смок в сърцето ѝ. Нямало съмнение, че страшното идело. Куршумите на турците свистели над покривите на къщите и се забивали зловещо в тях.

Съдбоносният час настъпил и тя не бивало да чака повече. Когато пламнала съседната къща на Коьови и се чул сподавеният вик на умъртвените ѝ стопани, Ана осъзнала какво я очаква, ако попадне жива в лапите на зверовете в човешки образ, и затова решила да предпочете смъртта пред позора и безчестието. Като чула как башибозукът сипе люти закани и разбива портата ѝ, за да се втурне като глутница свирепи псета вътре, тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици. Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи, възрадвани от своята плячка, турците били изумени.

С ръцете, с които хранила, повивала и люляла своите деца, Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя.

Подвигът на Цана Козинарова е използван от писателя Георги Караиванов в романа му „Боримечката“, където героинята е наречена Ана. Поради това днес тя е повече известна с литературното си име, отколкото с рожденото си име – Цана. На Цана Козинарова сестра ѝ кръщава своя син, роден след Освобождението. Това е известният лекар Цанко Труфчев, който в началото на XX век завършва с отличие медицина в Русия и дълги години работи там. Към края на своя живот се прибира заедно със семейството си в България и става лекар на Клисура.

Саможертвата на Ана Козинарова се родее с подвига на Спас Гинев и Кочо Честименски, които в обсадения от турците храм на Перущица в дните на Априлското въстание през 1876 г. собственоръчно отнели своя живот и живота на своите жени и деца, за да не попаднат живи в ръцете на оскотелия башибозук.