Спомени от соца: За пионерския лагер и двата шамара

През 1974 г. бях изпратен за началник-лагер на една от смените в пионерския лагер в село Бяла, Варненско. Пристигайки там, останахме възхитени - на обширната поляна в близост до морето бяха изградени десетки дървени къщички, които разполагаха с 400 легла. Водех на отчет 382 души, от които 330 деца от районите Трявна и Дряново. Разпределихме ги в 12 отряда. Приеха ги отрядните ръководители и ги настаниха в спалните помещения.

Ще разкажа една случка с нерадостно начало и щастлив край. На втория ден от началото на смяната, обхождайки района, изведнъж погледът ми попадна на две момчета с куфари в ръце, които отиваха към селото, където беше автобусната спирка. На въпроса ми къде отиват те ми разказаха, че си играели с възглавниците (бой на шега), в това време влязъл отрядният ръководител и ги шамаросал. Станало им много обидно и решили да напуснат лагера и да се завърнат в родното си място. Бяха завършили шести клас.

Много трудно, но все пак успях да ги върна в лагера, като им обещах, че това повече няма да се случи. Проведох среща с отрядния им ръководител, който беше мой колега, учител в дряновско училище. Той осъзна грешката си. Намери верния подход. Вероятно се извини на двете момчета за случилото се. Приобщи ги към отряда и всички завършиха щастливо лагерната смяна. През следващите дни бях сигурен, че са забравили неприятната случка и бяха доволни от лагеруването. Забележителна и интересна беше последната вечер, когато закривахме смяната. След традиционните рапорти и изнесената програма отчетохме успехите през смяната и наградихме изявените лагерници. Сред тях бяха и двете момчета, които бяха решили в началото да напуснат.

Бързо и неусетно изминаха 20 щастливи дни. Закалени, бодри и жизнерадостни, децата се завърнаха по родните си места, готови с пресни сили да започнат учебната година. Преди да слязат на гарата, двете момчета дойдоха при мен, сбогуваха се, благодариха ми за оказаната помощ и щастливо прекараните лагерни дни. Може би тези момчета са създали семейства и имат деца и внуци. Вероятно са им разказали случката и за незабравимите дни в лагера в Бяла.
 
Пенчо Пенчев, Трявна