Спомени от соца: Устроих си гуляй за рождения ден на Тато

Бях офицер от Строителни войски и често имах сблъсъци с по-горестоящите от мен зам.-командири по политическата част, т.нар. ЗКПЧ-та. Незабравим за мен ще остане един 7 септември – рожденият ден на Тодор Живков.

В Свиленград работех на опасен обект с взвода си от 23-ма войници. Правехме канализация, но подпочвените води от Марица сриваха багера и той можеше да затисне момчетата.

Внимавах много. Бях инструктирал войниците как да се пазят, но не трябваше да се случва. Още повече че ЗКПЧ-то на полка кап. Чавдаров (Ч.) ми се беше заканил, че ще ме прати в затвора, ако нещо се случи. Нищо че и двамата бяхме капитани.

На този 7 септември отидох рано в поделението, за да проверя действията на войниците и как се справят със задълженията си по развода. На стената на коридора имаше закачено агиттабло. Там беше залепен в. „Работническо дело“. Видях публикувана голяма снимка на Тодор Живков. Спрях се да видя какъв е поводът и да прочета биографията му. Тя, разбира се, започваше с раждането му на тази дата.

Усмихнах се радостно и „му казах“: „Ех, Тато, да знаеш само какъв рожден ден ще ти спретна“. След развода поведох войниците към обекта. Работехме в близост до хотел-ресторант „Свилена“. Много добър и представителен за времето си хотел. Казах на войниците какво трябва да свършат за деня и тръгнах към хотела. Беше 8,00 часът. Влязох в „Червения салон“ и повиках сервитьора Митко Памука. Попитах го какво му говори датата 7 септември. А той вика, че е два дни преди 9 септември.
„Слушай, Мите – казвам му, - днес е най-великият ден за България.“ И му обясних защо. И за да стане по така, му казах, че съм поканен да отида на приема в София, но тъй като съм много зает, не мога да присъствам лично. Затова има разпореждане да празнувам с поне още един човек до 24,00 часа, а сметката да се прати по банков път. „Така че – зареждай масата!“

И празненството започна. Към 9 часа Митко дойде до мен и ми каза, че двама военни влизат в ресторанта и идват към мен. Бях седнал с гръб към вратата. Интуицията ми подсказа, че ще има кавга. Станах и видях, че това са кап. Чавдаров и началникът на тила подп. Ташев, който се беше хванал за главата и се криеше зад гърба на ЗКПЧ-то. Ясно беше, че съм хванат в издънка – употреба на алкохол в работно време.

ЗКПЧ-то, явно доволен, че ме е заловил в крачка, ме гледаше свирепо и ехидно попита: „Стоицов, какво правиш, бе?“. А аз най-спокойно отговорих: „Празнувам“. „Да не е 9 септември, та да празнуваш?“ „Не е 9-и, а 7-и, другарю капитан“, отговорих.

„Мите, ела тук“, повиках сервитьора. Попитах го пред всички какъв ден е днес и какво празнувам. И той изрецитира: „Днес е 7 септември, рожденият ден на другаря Тодор Живков“. Тогава ЗКПЧ-то застана мирно и отдаде чест. А Митко му обясни, че понеже не мога да съм на приема в София, трябва да празнувам на място и дори трябва да поканя още някого.

„Аз съм“, извика веднага подполковникът и седна на масата, развеселен и отпуснат. А ЗКПЧ-то само измърмори: „Добре, другари, празнувайте“. Подви си опашката и отиде при войниците в калта да ги поздрави за светлата дата.

А подп. Ташев, като се поосафери малко, вика: „Да знаеш как се изплаших бе, магаре. Щях да припадна, като те видях да гуляеш тук по това време. Как въобще ти хрумна тая идея?“.

И тогава му разказах как ме преследва ЗКПЧ-то и как съм прочел статията във вестника и съм си измислил отмъщение към непросветения политически офицер, който вече и дума не можеше да обели срещу партийно мотивираната почерпка. Пък го беше страх и да не му се смеят, че не знае кога е рождената дата на Вожда.

Така с Ташев празнувахме до вечерта, даже песни пяхме. Тази дата я тача и до днес. Дори портрета на Живков съм закачил на една от стените вкъщи.
О. р. кап. Иван СТОИЦОВ, с. Кадиево, Пловдивско